Honderd miljoen jaar en een dag Quotes

“Les seuls monstres, là-haut, sont ceux que tu emmènes avec toi.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Почти всеки ден духаше вятър. Но вече не идваше от юг, този, новият, беше бял и кух, пълен с ръбове и остри краища и аз се бях вкопчил в душата си. Спираше само през нощта. А каква само беше тя! Звънтеше като кристално стъкло. А звездите ѝ, Господи, звездите ѝ… Ако заспях завинаги, докато ги броях, щях да съм щастливец. Можех да им се възхищавам само по пет минути, от момента, в който огънят ми загасваше, докато се приберях. Тогава непрогледният мрак връщаше и те посипваха бузите ми с гъделичкащ прашец. Когато слезех, щяха да ми липсват. Защото е нужно много малко, за да убиеш звезда. Достатъчна е една улична лампа.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Сега знаех. Знаех как изглеждаше зимата в тези планини. Като локомотив. Бясна машина, лудост от искри, които танцуват по релсите му, стоманен смях на хоризонта. Той цвилеше, изправяше се на задни крака и с подскоци дърпаше чугунения си товар. Естествено, имах предвид истинската зима, а не мекия сезон, който всяка година лекичко докосва нашия живот в равнините и градовете. Говоря за хищен бог, чийто гняв рендосва върховете и заглажда билата. Той вдъхва на ледниците нахалство и кацнал върху планините, им предава от своето презрение към живота. Той е разрушаване. Той е спираща дъха красота.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Тъгата ми е все същата, за четирисет години така и не се промени – накуцващо животно, което в сляпата си паника ми раздира стомаха, моли да излезе, върти се и се присвива, обаче прави точно обратното, забива се по-навътре, като не ми позволява да го извадя на дневна светлина, която най-сетне ще го убие.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Следващият път, когато зората ме побутнеше, нямаше да отворя очи. Защото това е клопка. Зората лъже онези, които събужда – бизнесмена, влюбения, студента, осъдения на смърт и да, палеонтолога също. Изпълва ни с надежда, та по-успешно да ни разочарова. Залезът, остарял и помъдрял с още един, ми даде урок: бях много наивен да ѝ повярвам.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Още от дете класирам и подреждам всичко . Истинско, фалшиво, бодящо, парещо, забавно или опасно, това, от което боли, и онова, което утешава – за да се надяваш да оцелееш, трябва да познаваш всичко.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Кой е казал, че планините нямат чувства, те, които се изчервяват на изгрев-слънце?”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Там горе единствените чудовища са тези, които носиш със себе си.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag

“Youri disait toujours que le destin d’un homme est de partir. Que ceux qui ne partent pas ne trouvent jamais de trésor. D’ailleurs, c’est ce qu’il a fini par faire.”
― Jean-Baptiste Andrea, Honderd miljoen jaar en een dag