“Сега знаех. Знаех как изглеждаше зимата в тези планини. Като локомотив. Бясна машина, лудост от искри, които танцуват по релсите му, стоманен смях на хоризонта. Той цвилеше, изправяше се на задни крака и с подскоци дърпаше чугунения си товар. Естествено, имах предвид истинската зима, а не мекия сезон, който всяка година лекичко докосва нашия живот в равнините и градовете. Говоря за хищен бог, чийто гняв рендосва върховете и заглажда билата. Той вдъхва на ледниците нахалство и кацнал върху планините, им предава от своето презрение към живота. Той е разрушаване. Той е спираща дъха красота.”