Бащите не си отиват Quotes

“Прегръщай ме, когато плача, помагай ми с невидимите куфари, помагай ми, когато ме обиждат, когато ме изоставят, когато ме лъжат, когато предпочитат друга, когато се провалям, когато не искам да се будя, когато се задушавам, когато не мога да прескоча, когато милиметрите се превръщат в километри, когато ме е страх, когато не мога да заспя, когато губя, когато искам да изчезна, обещаваш ли.”
― Теа Денолюбова, Бащите не си отиват

“… искам да ти кажа наздраве, искам да се напием, да излезем, да танцуваме, да те запозная с приятелите ми, искам да видиш колко много приличам на теб, колко обичам да събирам, колко ме е страх да съм сама, колко високо летя, когато съм влюбена, искам да чуеш колко заразително се смея…”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“Помня точно къде за какво сме си говорили.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“Усещането, че разбира повече, отколкото му казвам. Че ме разбира.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“Той не разпитваше, но можеше да изслушва като никой друг. Слушаше ме с внимание и сила.
Моят баща не хабеше думи, обаче даваше пример. Онази особена, безмълвна мъжка деликатност, която граничи почти с филмово мълчание. Знаете.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“Надявам се, че съм наследила и поне малка част от неговата щедрост, завидните му танцови умения, свободния дух, страстта, безстрашността и постоянната му готовност за пътуване, чувството му за хумор и ирония, широката му скроеност, комбинативността му, вниманието към думите и детайлите, съчувствието и сантименталността, способността му да обича безрезервно и енегрията и смелостта да показва тази любов.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“… вече не помня присъствието ти, не знам какво е да си в стаята, търся мъж с твоите ръце, никога не ме взе от купон, безотговорник...”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“Баща ми ме извика и ми каза, че колкото и да са се скарали, се обичат и никога няма да се разделят. Оттогава изпитвам поне в този пункт базисна сигурност, фундаментално спокойствие.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“Нека светът да бъде цикличен, тате. Не вярвам, че времето е само вектор. Ако сега те видя, нека бъда пак малкото ти момиче. Понеже с никого другиго не мога да си го разреша. А имам нужда от това отново, пак, незаслужено да бъда обичана и приемана. Само толкова.
Но завинаги.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват

“Така ни се отблагодарява смъртта, докато безшумно ни се присмива за зависимостите от общоприетите парадигми, които сами измисляме и в които си живее като в чекмедже. Често го пълним с фалшиви разбирания и показни терзания.”
― Цветана Кръстева, Бащите не си отиват

“Защото съботните закуски траеха часове - с нарязаните на войници филии, които изобразяваха ту белите и червените кръвни телца, ту армиите на Наполеон и Кутузов, ту платната на Сьора и Синяк. И така карираната кухненска покривка се превръщаше в научна лаборатория, в музей за модерно изкуство, но най-често в нашия малък и безпорядъчен аустерлиц, връз който димяха локви чай, кървяха сочни парченца домат, хвърчаха реплики на френски и руски, а отстрани, в белите си порцеланови ложи, съхнеха недокоснати позлатените от горе до долу принцеси с яйца и кашкавал, съвършени наташи в очакване на първия си бал. Закуските с баща ми бяха най-малкото и най-голямото ми училище. Никога след това, нищо след това не ми даде толкова знания, и то по такъв лежерен и равнопоставен начин.”
― Невена Дишлиева-Кръстева, Бащите не си отиват