Никога достатъчни Quotes

“Дори всичко да се обърка, светът да изчезне и утре да е просто недостигната дата в календара, поне имахме днес.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Той напсува наум съдбата. А след това и себе си, затова че като хлапак е заседнал в нулевата година на фучащото хилядолетие.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Съществуваха толкова много пътища, които той ѝ откриваше. Толкова много пътища, по които тя се страхуваше да тръгне.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Часовете се превърнаха в минути, минутите в секунди, зимното слънце и студената луна се размениха един друг, пропътували хиляди километри разстояние само за да поделят един хоризонт - никога напълно заедно, никога напълно един без друг.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Остана там, загледан в отдалечаващия ѝ се силует, който скоро се стопи в тъмнината, и се запита какво всъщност беше направил.

Остана там, за да се сбогува и с парфюма ѝ.

Остана там, привидно сам.
А всъщност - обграден от страховете си.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Беше се превърнало в традиция - всяко година ароматът на току-що разцъфтелите се липи я потискаше.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Всяка целувка съдържаше в себе си истинското. И знаеше, че то ще го отведе до непознати дълбини.

Ще потъне, за да се прероди в душата му.
Ще заживее, за да се нарече любов.
И никога нямаше да го напусне.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Сестра ѝ продължаваше да говори, да говори, да говори, а ушите на Теа бучаха от напрежението, което всяка дума хвърляше с ударната си тоналност.

Истината беше поканена като невидима гостенка, оживяла сред тъмнината. Истината седеше до нея, изпъваше пространството наоколо, поглъщаше го толкова осезаемо, че почти държеше Теа за ръката.

Приканваше я да приеме и подслона ѝ и само малко ѝ оставаше, докато вземеше превес.

И сега, когато я имаше, тя неволно се запита:

Какво да прави с нея?”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Сега вече Джей Пи ясно позна чувството, което намери живот отново в него. Наричаше се страх, примесен с болка. Наричаше се безвъзвратна загуба и меланхолия. Наричаше се невъзможност да се притече на помощ. И съжаление, и вина, и страдание.

Наричаше се Теа.

И по-добре от всички други чувства, знаеше как да боли.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Той разтресе главата си насреща ѝ и я покани да влезе. Подаде ръката си напред към входа на къщата и дори не забеляза, когато неговата усмивка докосна нейната и ѝ обеща да я обича.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“С годините единствено се увеличаваше тягостното усещане в гърдите му за нещо незавършено и неосъществено.

Нещо погребано, в секундата, в която се опита истински да заживее.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Богинята и странникът,”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Теа се засмя, когато той я приближи към себе си и положи ръката си плътно през раменете ѝ. Едно малко действие, целящо да я стопли. Едно докосване, което изтри притесненията толкова лесно, че не остави дори спомен за съществуването им. Един допир и хиляда искри след него.
Стана ѝ топло, жарта се посипа по нея. Притвори очи, запали се нещо.
Изгаряше и сега тя беше в пустиня.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Глупавата усмивка на лицето ѝ говореше много повече за онова, което се беше настанило у нея, отколкото тя някога щеше да признае на глас.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Нели се засмя.
Смехът превърна за секунда януари в лято.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“В душата ѝ нещо простена.
Не беше ехото от обувките ѝ.”
― Симона Стоева, Никога достатъчни

“Тридесет и пет секунди достатъчни ли са, за да променят историята?”
― Симона Стоева, Никога достатъчни