After Europe Quotes

“Paradoxically, it is the “convertible competencies” of the present elites, the fact that they are equally fit to run a bank in Bulgaria or in Bangladesh or to teach in Athens or Tokyo, that makes people so suspicious of them. People fear that in times of trouble, the meritocrats will opt to leave instead of sharing the cost of staying.

In this sense, meritocratic elites contrast with land-owning aristocratic elites, who are devoted to their estates and cannot take their estates with them in case they want to run away. They also contrast with communist elites, who always had better goods, better health care, and better education. But what they did not have was the power to leave; it was always easier for an ordinary person to emigrate.”
― Ivan Krastev, After Europe

“According to a recent survey, the paradoxical effect of the global spread of democracy in the last fifty years is that citizens, in a number of supposedly consolidated democracies in North America and western Europe, have grown more critical of their political leaders.3 But that’s not all. They have also become more cynical about the value of democracy as a political system, less hopeful that anything they do might influence public policy, and more willing to express support for authoritarian alternatives. The study also shows that “younger generations are less committed to the importance of democracy” and that they are “less likely to be politically engaged.”4”
― Ivan Krastev, After Europe

“Survival is a little like writing a poem: not even the poet knows how it’s going to end before it does.”
― Ivan Krastev, After Europe

“The little-remarked downside of this arrangement is that for winners liberal democracy gives no chance for a full and final victory. In predemocratic times—in other words, for the vast bulk of human history—disputes were not settled by peaceful debates and orderly handovers of power. Instead, force ruled. Victorious invaders or the winning parties in a civil war had their vanquished foes at their mercy, free to do with them as they liked. Under liberal democracy, the “conqueror” gets no such satisfaction. The paradox of liberal democracy is that citizens are freer, but they feel powerless. Demand for real victory is a key element in the appeal of the populist parties.”
― Ivan Krastev, After Europe

“In making sense of the East-West divide as it concerns the endorsement of cosmopolitan values, we should also bear in mind that in this respect the legacies of Nazism and Communism differ significantly. The German drive for cosmopolitanism was also a way to escape the xenophobic legacy of Nazism, while it could be argued that central Europe’s anticosmopolitanism is partially rooted in an aversion to a communist-imposed internationalism. This strange legacy explains why the revolt against cosmopolitan elites takes the form of criticism not only of Brussels but also of anticommunist sentiment, particularly in a moment when majorities have moved to the left in their economic and political views. (In western Europe, 1968 symbolizes the endorsement of cosmopolitan values, while in the east it stands for the re-birth of national sentiments.)”
― Ivan Krastev, After Europe

“And as Mark Lilla has observed, “The enduring vitality of the reactionary spirit even in the absence of a revolutionary political program” comes from the feeling that to “live a modern life anywhere in the world today, subject to perpetual social and technological changes, is to experience the psychological equivalent of permanent revolution.”12 And for the reactionaries, “The only sane response to apocalypse is to provoke another, in hopes of starting over.”
― Ivan Krastev, After Europe

“В своята книга „Парадоксът на глобализацията” харвардския професор по политическа икономия Дани Родрик изброява три възможности за разрешаване на конфликта между националните демокрации и глобализацията. Обществата могат да ограничат демокрацията, за да постигнат по-голяма конкурентоспособност на международните пазари. Те могат да решат да ограничат глобализацията с надеждата да увеличат възможността на избирателите да опредлят икономическата политика. Или обществата могат да глобализират демокрацията за сметка на националния суверенитет. Ала това, което не могат да постигнат , както става ясно от книгата на Родрик, е едновременно хиперглобализация, демокрация и суверенитет. А точно това се опитват да постигнат повечето правителства. Те искат хората да имат право да гласуват, но не са готови да приемат решението на избирателя, ако той гласува в полза на популистки политики. Правителставата искат да намалят разходите за труд и да пренебрегнат социалните протести, но в същото време отказват да нагазят в мръсотията, като публично подкрепят авторитарната визия за силна ръка. Те подкрепят свободната търговия и взаимната зависимост на държавите, но искат да са сигурни, че ако е необходимо (в ситуация на криза като днешната), могат да си възвърнат националния контрол върху икономиката. Вместо да избират между суверенна демокрация, глобализирана демокрация или приятелски настроен към глобализацията авторитаризъм, политическите елити се опитват да предифинират демокрацията и суверенитета, за да направят невъзможното възможно. Този път е без изход: накрая се стига до демокрация без избор, до суверенитет без смисъл и до глобализация без легитимност.”
― Ivan Krastev, After Europe

“Меритократите са непоносими за онези, които изостават в социоикономическата надпревара, не толкова заради успехите им, а заради убеждението им, че са успели, защото са работили по-усилено, защото са по-квалифицирани от останалите и защото са издържали изпити, на които другите са се провалили.
В Европа меритократичният елит е елит от наемници, не много по-различен от елитните футбулисти, които се продават между най-успешните клубове на континента. Те съвършенно се вписват в определението на Дейвид Гудхарт за "хората Отвсякъде". Успешните холандски банкери се местят в Лондон, а компетентните германски бюрократи заминават за Брюксел, подобно на начина, по който футболните звезди редовно сменят клубовете, в които играят. Европейските институции и банки харчат огромни суми, за да вземат най-добрите "играчи".
Но когато отборите започват да губят, или икономиката се забави, феновете им бързо ги изоставят. Това става, защото извън съвместното празнуване на победите не съществуват никакви човешки връзки, които да свързват "играчите" с техните фенове. Те не са от един квартал, нямат общи приятели или споделени спомени. Много от играчите дори не са от същата страна, от която са отборите им. Може да се възхищавате от наетите звезди, но няма причина да ги съжалявате. Самите меритократични елити твърдят, че успехът извън родната страна е доказателство за техния талант, ала в очите на много хора точно тяхната мобилност е причината да не може да им се има доверие.
Хората се доверяват на своите лидери не само заради тяхната компетентност, но и заради смелостта и патриотизма им, и защото вярват, че те ще останат при тях и във време на криза, а няма да избягат през аварийния изход, за да се качат на хеликоптера. Парадоксът е в това, че тъкмо конвертируемата компетентност на настоящите елити, фактът, че те са еднакво квалифицирани да ръководят банка в България или Бангладеш, да преподават в Атина или в Токио, ги прави подозрителни за останалите. Хората се опасяват, че в трудни времена меритократите ще решат да напуснат, вместо да споделят цената на оставането. В това отношение меритократите се отличават от земевладелските аристократични елити, посветени на своите имения, които не могат да вземат със себе си и да избягат.”
― Ivan Krastev, After Europe