Ivan Krastev


Born
in Lukovit, Bulgaria
January 01, 1965


Ivan Krastev (Bulgarian: Иван Кръстев, born 1965 in Lukovit, Bulgaria), is a political scientist, the chairman of the Centre for Liberal Strategies in Sofia, permanent fellow at the IWM (Institute of Human Sciences) in Vienna, and 2013-14-17 Richard von Weizsäcker fellow at the Robert Bosch Stiftung in Berlin.

He is a founding board member of the European Council on Foreign Relations, a member of the board of trustees of the International Crisis Group and is a contributing opinion writer for The New York Times.

From 2004 to 2006 Krastev was executive director of the International Commission on the Balkans chaired by the former Italian Prime Minister Giuliano Amato. He was Editor-in-Chief of the Bulgarian Edition of Foreign Policy and was a me
...more

Average rating: 4.01 · 2,005 ratings · 217 reviews · 27 distinct worksSimilar authors
The Light that Failed: A Re...

by
4.17 avg rating — 647 ratings — published 2019 — 23 editions
Rate this book
Clear rating
After Europe

4.11 avg rating — 749 ratings — published 2017 — 22 editions
Rate this book
Clear rating
Is It Tomorrow Yet? Paradox...

3.59 avg rating — 429 ratings — published 2020 — 22 editions
Rate this book
Clear rating
Democracy Disrupted: The Po...

4.27 avg rating — 51 ratings — published 2014 — 4 editions
Rate this book
Clear rating
In Mistrust We Trust

really liked it 4.00 avg rating — 66 ratings — published 2013 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
The Anti-American Century

3.67 avg rating — 3 ratings — published 2007 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
Le moment illibéral

by
really liked it 4.00 avg rating — 3 ratings3 editions
Rate this book
Clear rating
Lezioni per il futuro. Sett...

3.50 avg rating — 2 ratings
Rate this book
Clear rating
Democracy as Self-Correction

liked it 3.00 avg rating — 1 rating — published 2012
Rate this book
Clear rating
O futuro por contar

0.00 avg rating — 0 ratings
Rate this book
Clear rating
More books by Ivan Krastev…

Upcoming Events

No scheduled events. Add an event.

“Меритократите са непоносими за онези, които изостават в социоикономическата надпревара, не толкова заради успехите им, а заради убеждението им, че са успели, защото са работили по-усилено, защото са по-квалифицирани от останалите и защото са издържали изпити, на които другите са се провалили.
В Европа меритократичният елит е елит от наемници, не много по-различен от елитните футбулисти, които се продават между най-успешните клубове на континента. Те съвършенно се вписват в определението на Дейвид Гудхарт за "хората Отвсякъде". Успешните холандски банкери се местят в Лондон, а компетентните германски бюрократи заминават за Брюксел, подобно на начина, по който футболните звезди редовно сменят клубовете, в които играят. Европейските институции и банки харчат огромни суми, за да вземат най-добрите "играчи".
Но когато отборите започват да губят, или икономиката се забави, феновете им бързо ги изоставят. Това става, защото извън съвместното празнуване на победите не съществуват никакви човешки връзки, които да свързват "играчите" с техните фенове. Те не са от един квартал, нямат общи приятели или споделени спомени. Много от играчите дори не са от същата страна, от която са отборите им. Може да се възхищавате от наетите звезди, но няма причина да ги съжалявате. Самите меритократични елити твърдят, че успехът извън родната страна е доказателство за техния талант, ала в очите на много хора точно тяхната мобилност е причината да не може да им се има доверие.
Хората се доверяват на своите лидери не само заради тяхната компетентност, но и заради смелостта и патриотизма им, и защото вярват, че те ще останат при тях и във време на криза, а няма да избягат през аварийния изход, за да се качат на хеликоптера. Парадоксът е в това, че тъкмо конвертируемата компетентност на настоящите елити, фактът, че те са еднакво квалифицирани да ръководят банка в България или Бангладеш, да преподават в Атина или в Токио, ги прави подозрителни за останалите. Хората се опасяват, че в трудни времена меритократите ще решат да напуснат, вместо да споделят цената на оставането. В това отношение меритократите се отличават от земевладелските аристократични елити, посветени на своите имения, които не могат да вземат със себе си и да избягат.”
Ivan Krastev, After Europe

“В своята книга „Парадоксът на глобализацията” харвардския професор по политическа икономия Дани Родрик изброява три възможности за разрешаване на конфликта между националните демокрации и глобализацията. Обществата могат да ограничат демокрацията, за да постигнат по-голяма конкурентоспособност на международните пазари. Те могат да решат да ограничат глобализацията с надеждата да увеличат възможността на избирателите да опредлят икономическата политика. Или обществата могат да глобализират демокрацията за сметка на националния суверенитет. Ала това, което не могат да постигнат , както става ясно от книгата на Родрик, е едновременно хиперглобализация, демокрация и суверенитет. А точно това се опитват да постигнат повечето правителства. Те искат хората да имат право да гласуват, но не са готови да приемат решението на избирателя, ако той гласува в полза на популистки политики. Правителставата искат да намалят разходите за труд и да пренебрегнат социалните протести, но в същото време отказват да нагазят в мръсотията, като публично подкрепят авторитарната визия за силна ръка. Те подкрепят свободната търговия и взаимната зависимост на държавите, но искат да са сигурни, че ако е необходимо (в ситуация на криза като днешната), могат да си възвърнат националния контрол върху икономиката. Вместо да избират между суверенна демокрация, глобализирана демокрация или приятелски настроен към глобализацията авторитаризъм, политическите елити се опитват да предифинират демокрацията и суверенитета, за да направят невъзможното възможно. Този път е без изход: накрая се стига до демокрация без избор, до суверенитет без смисъл и до глобализация без легитимност.”
Ivan Krastev, After Europe
tags: eu



Is this you? Let us know. If not, help out and invite Ivan to Goodreads.