Глухарчето Quotes

“Мълком се разделиха. Луната, ококорена и безмиглена, придружаваше и двамата в противоположните им посоки.”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“И в този върховен миг прозря, че нищо не се губи в безкрайността, че никой не може да изчезне от това сияние, че всички завинаги сме прелени във всемирното лъчение. Няма мъртви, те само са минали в по-крехката ивица на светлината, там, където е избистрено до ефимерна прозрачност, сякаш в изворна вода.”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Вие, нашите мъртви, както никой жив на света, вие се оттегляте отстъпчиво отвсякъде, за да отворите пространство и път за нас. Без да ви молим за това, без да ви намекваме дори. Вие сами най-безкористно се отдръпвате. Вие, нашите скъпи мъртви, всеки миг умирате наново, за да ни присаждате усет за вечен живот.”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Само положително и само отрицателно не дава ток! Така и песимистът, и оптимистът са мъртво деление: плюс и минус. Поотделно не дават искра.”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Всяка нова придобивка е заплатена с цената на незаменима загуба.”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Той си пое дълбоко въздух, задържа го миг в хлътналия си гръден кош и духна, като да угаси свещ. Главичката на глухарчето се взриви безшумно.
- Соларно пръсване! - прошепна възрастният човек. - В миниатюр космическо съзвездие. Има кодирано подобие между най-малкото и най-величавото във Вселената. Между цялото и разпръснатите му съставки. Между здраво споеното и онова, което смятаме за болестно раздвоено и разроено...
И в този миг той прозря, че няма право, не трябва да внушава на момичето страх от родовата наследственост. Може би в такава психическа аномалия се крие не слабост, а някаква загадъчна сила...”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Струните на мълчанието не се късат от зъби и нокти, от крясъци и ветрове, от подслушване и забрани, от цензура и страх, от всичко, което разделя. И най-вече от думите.”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Преседна на гърлото й като буца неразтопим сняг. За пръв път се срещаше с една непозната, неподозирана Анастасия. Нима толкова далече е била от най-близката си приятелка? А си въобразяваше, че нищо скрито не е имало помежду им.

Тогава възможна ли е взаимност на този свят? Нима сме обречени на самотност?”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Любопитството е силен стимул за живот у слабите.”
― Блага Димитрова, Глухарчето

“Вангелия се озърна разсеяно, Погледът й се плъзна по прошарените коси, опънати в старомоден кок, на онази, без да я съзре. Как можеше да я съзре, когато възрастната жена беше самата тя след много години. Обаче другата виждаше съвсем ясно себе си от някога в крехкото момиче. Еднопосочни са гледците ни, проникват през пространството, но не и напред във времето. Оттук произтичат бедите на човека.”
― Блага Димитрова, Глухарчето