“Той си пое дълбоко въздух, задържа го миг в хлътналия си гръден кош и духна, като да угаси свещ. Главичката на глухарчето се взриви безшумно.
- Соларно пръсване! - прошепна възрастният човек. - В миниатюр космическо съзвездие. Има кодирано подобие между най-малкото и най-величавото във Вселената. Между цялото и разпръснатите му съставки. Между здраво споеното и онова, което смятаме за болестно раздвоено и разроено...
И в този миг той прозря, че няма право, не трябва да внушава на момичето страх от родовата наследственост. Може би в такава психическа аномалия се крие не слабост, а някаква загадъчна сила...”