“Преседна на гърлото й като буца неразтопим сняг. За пръв път се срещаше с една непозната, неподозирана Анастасия. Нима толкова далече е била от най-близката си приятелка? А си въобразяваше, че нищо скрито не е имало помежду им.

Тогава възможна ли е взаимност на този свят? Нима сме обречени на самотност?”