Mi ricordo, si, io mi ricordo Quotes

“Понякога съм като кучетата – предпочитам да се скрия под някоя мебел, където се чувствам по-сигурен.”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Телевизията е колосално откритие. Показа ни как човекът стъпи на Луната.
Но как я използват, за какви простотии! Ами забавните предавания? Никога не съм гледал нещо по-тъпо. Как е възможно целият свят да се вкретенява пред тази кутия?”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Актьорът, както съм казвал и друг път, е огромен лъжец, който се е вълнувал, но в действителност… да, изпитвайки нещо, но всъщност без да изпитва нещо. В противен случай занаятът му ще го направи най-нещастният човек на света, така ли е? Как може да се изживяват всеки път болките и драмите, а после да ги мъкнеш със себе си?”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Търсят се образи за Фелини

Всички образи, които избираше, бяха необичайни, всички. До един забавни, кой заради някакъв жест, кой заради друго – от проститутката до хомосексуалния, от попа до клетника. Важното беше да нямат „излъчване на актьори“, Фелини го ненавиждаше. Не обичаше актьорите с професионално поведение.”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Да си актьор, е прекрасен занаят – плащат ти, за да си играеш. И всички ти ръкопляскат. Да де, ако си поне мъничко добър. Както повече ти трябва?”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“... обиколих цяла Гърция, без островите. 17 000 километра. Без никаква почивка. Когато някой огладняваше, се отваряше вратичката отзад на камиона – имахме хляб, маслини, сирене, вино и вода. За щастие обожавам хляб с маслини. Така че никога не съм страдал. Напротив, странстванията ни приличаха на приключение и това ме възбуждаше. Беше нещо повече от кино.”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Що се отнася до „страданията на актьора“, често ми се е случвало да чета интервюта на американски знаменитости. На тях им се струва, че за да „влязат в образа“, се измъчват и страдат. Някой се затваря в манастир, друг отива на размишления в планината.

Не разбирам защо. Ако разгледаме този занаят като игра и си припомним как като деца играехме на стражари и апаши… Защо така се измъчват, защо толкова страдат?”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Аз вярвам в природата, във влюбванията, в чувствата, в приятелствата, в този прекрасен пейзаж, в работата ми, в моите колеги. Харесват ми хората. Обичам живота – и сигурно затова съм бил обичан от него.
Считам, че съм щастлив човек. С радостите и мъките, които имат всички – но щастлив.”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Едно от малкото неща, които дразнят и тежат в киното , са паузите, чакането. Навън вали, слънцето се е скрило, приготовленията за сцената са дълги… Tогава не знаеш къде да се денеш; киснеш в някой бар, както тук сега, или пък се затваряш в караваната. Тогава киното малко ти дотежава[…]
Разбира се миньорите са по-зле…”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“От друга страна – със съжаление трябва да го призная, - извън моя занаят нямам кой знае какви интереси. Ограничавам се с ролите си. Не съм духовно богат, не притежавам широка култура. Не обичам да ходя на кино или театър – където единствения, който се забавлява, е актьорът, задоволяващ желанието си да се прави на шут. Питам се дали на този, който седи там с часове, не му се доспива?
Да не говорим за музеите – не ми харесват, отегчителни са ми. Моят огромен музей се намира там, където попадам заради киното. Ето защо се стремя повече от всякога да участвам във филми, осигуряващи ми пътуване.”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Колко много автомобили съм купил! Нима може да има нещо по-глупаво? […]
Ще кажете: „Добре де, но нас какво ни засягат глупостите, които разказваш за автомобилите?“ Е, нали трябва да говоря за себе си. Нямам големи качества, за да ги излагам на показ, затова се спирам и на дребните си недостатъци, на малките си слабости.”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo

“Марко Ферери: първият ми филм с него е отпреди трийсет години. […] Срещите ни са изпълнени с дълги мълчания, абсолютно успокояващи. Но и тогава се разбираме. Харесва ми виждането му за света, за нещата и хората – винаги с много по-далечна проекция, а не с дължината на собствения му нос. Оригинален е. харесва ми много и като приятел. И е сърдечен.”
― Marcello Mastroianni, Mi ricordo, si, io mi ricordo