“Марко Ферери: първият ми филм с него е отпреди трийсет години. […] Срещите ни са изпълнени с дълги мълчания, абсолютно успокояващи. Но и тогава се разбираме. Харесва ми виждането му за света, за нещата и хората – винаги с много по-далечна проекция, а не с дължината на собствения му нос. Оригинален е. харесва ми много и като приятел. И е сърдечен.”