“Едно от малкото неща, които дразнят и тежат в киното , са паузите, чакането. Навън вали, слънцето се е скрило, приготовленията за сцената са дълги… Tогава не знаеш къде да се денеш; киснеш в някой бар, както тук сега, или пък се затваряш в караваната. Тогава киното малко ти дотежава[…]
Разбира се миньорите са по-зле…”