Vita nuova Quotes

“… down the steps and to the river splashing water on his face he couldn’t pass a pond or a river or a stream without wetting his face and washing his hands it was like he was tasting the water with his face…”
― Bohumil Hrabal, Vita nuova

“… And when we were out for a walk in Liben my husband always crossed to the side of the street the sun was on And when we rode the tram he always sat by the window with the sunshine and it was the same thing on the train…”
― Bohumil Hrabal, Vita nuova

“… I just couldn’t get the chill out I felt so sorry not just for what happened to the Jews but for all people who are beaten down and humiliated and vanquished…”
― Bohumil Hrabal, Vita nuova

“Когато най-сетне излязохме от нашата къща и се сгряхме на слънцето на нашата улица Владимир беше силно развълнуван от бежовата стена и от синия таван на нашия коридор а аз едва сега забелязах че е дошъл при нас с малка чиновническа чанта която сега притискаше с две ръце към гърдите си и в този миг си дадох сметка че Владимир има комплекс заради дългите си ръце и че тази чанта я мъкне със себе си защото не знае къде да дене ръцете си усмихнах му се отново се загледах в чантата му и казах Познато ми е и аз обичам да нося дамска чантичка защото не знам къде да дяна ръцете си и при вас е така нали? Аз и чадърчетата си затова ги нося щото не знам какво да правя с ръцете си И Владимир някак виновно ми се усмихна като виновен хлапак усмихна ми се а сега пък не знаеше какво да прави с тази своя усмивка аз пък бях доволна че съм го разчела и от това че малко ме бива да разчитам хората…”
― Bohumil Hrabal, Vita nuova

“Когато излязох на двора двамата мъже продължаваха да стоят там и да зяпат огромния калкан десет метра дължина и шест метра височина и двамата имаха тържествен вид и без да мигат зяпаха оголените тухли моят мъж допря показалец до дръзките си устни и продължиха да си гледат натам точно в този момент се откърти още едно парче от мазилката и падна върху стария сайвант вдигна се бежов облак като пудра и ние едва успяхме да се оттеглим към отвореното перално помещение върху прага се сипеше изветрялата мазилка а Владимир бе трогнат до сълзи от това и каза Докторе ами че цялата тази стена е кинетична активна графика покрай която аз съм минавал половин година докато живеех тук без да забележа тази прелест докторе едва сега виждам че аз мога да ѝ придам метафизично въздействие А аз свих рамене вече стоях на първото стъпало на стълбата и за първи път погледнах към тази огромна стена и за първи път я видях такава каквато я описваше просълзен Владимир а моят мъж стоеше до него като някакъв оръфляк като жалък чичка докато Владимир сравнен с него беше красив млад мъж и това което казваше го възвисяваше стоеше и продължаваше да държи на дланта си парчето мазилка не по-голямо от обикновена комка когато ходех на причестяване веднъж си изплюх комката в шепата и скрита в молитвеника ми си я отнесох вкъщи”
― Bohumil Hrabal, Vita nuova