“Когато най-сетне излязохме от нашата къща и се сгряхме на слънцето на нашата улица Владимир беше силно развълнуван от бежовата стена и от синия таван на нашия коридор а аз едва сега забелязах че е дошъл при нас с малка чиновническа чанта която сега притискаше с две ръце към гърдите си и в този миг си дадох сметка че Владимир има комплекс заради дългите си ръце и че тази чанта я мъкне със себе си защото не знае къде да дене ръцете си усмихнах му се отново се загледах в чантата му и казах Познато ми е и аз обичам да нося дамска чантичка защото не знам къде да дяна ръцете си и при вас е така нали? Аз и чадърчетата си затова ги нося щото не знам какво да правя с ръцете си И Владимир някак виновно ми се усмихна като виновен хлапак усмихна ми се а сега пък не знаеше какво да прави с тази своя усмивка аз пък бях доволна че съм го разчела и от това че малко ме бива да разчитам хората…”