“Когато излязох на двора двамата мъже продължаваха да стоят там и да зяпат огромния калкан десет метра дължина и шест метра височина и двамата имаха тържествен вид и без да мигат зяпаха оголените тухли моят мъж допря показалец до дръзките си устни и продължиха да си гледат натам точно в този момент се откърти още едно парче от мазилката и падна върху стария сайвант вдигна се бежов облак като пудра и ние едва успяхме да се оттеглим към отвореното перално помещение върху прага се сипеше изветрялата мазилка а Владимир бе трогнат до сълзи от това и каза Докторе ами че цялата тази стена е кинетична активна графика покрай която аз съм минавал половин година докато живеех тук без да забележа тази прелест докторе едва сега виждам че аз мога да ѝ придам метафизично въздействие А аз свих рамене вече стоях на първото стъпало на стълбата и за първи път погледнах към тази огромна стена и за първи път я видях такава каквато я описваше просълзен Владимир а моят мъж стоеше до него като някакъв оръфляк като жалък чичка докато Владимир сравнен с него беше красив млад мъж и това което казваше го възвисяваше стоеше и продължаваше да държи на дланта си парчето мазилка не по-голямо от обикновена комка когато ходех на причестяване веднъж си изплюх комката в шепата и скрита в молитвеника ми си я отнесох вкъщи”