Zündels Abgang Quotes

“Заглежда се в рафта с книгите. Вие всезнайковци такива, доставчици на житейски мъдрости, наконтени специалисти по фантасмагории. Ето ви всичките, обединени от тесногръдата вяра, че с думи се проправя път. Колко време само залагах на вас, колко време ви пусках да гнездите в кухината на моята неопитност. Край на тия неща. Радикално отхвърлям господата на ума, които ми даваха наготово дешифриран света. Превърнахте ме в хамстер на цитати. На вашата словоохотливост дължа несгодите си. Искам чувството, не предчувстваното, делото, не книгата. С настоящото до второ нареждане обявявам нефилтрираната действителност за моя пътеводна звезда, най-сериозно говоря. Установено е и може да се докаже, че умът – колкото и да му симпатизираме – умът потиска жизнерадостта.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Ако можеш да си отидеш по всяко време, оставането е лесна работа.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Да, предполага се, че без нас, зрителите, световната история щеше да буксува на едно място. Жаждата ни за зрелища е исторически значима: тя подтиква към действие действащите лица и с това допринася за пъстрия, енергичен ход на историята.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Едно италианско семейство тъкмо се обличаше. Толкова обстоятелствено, че не можеше да не гледаш. Помагаха си взаимно, да не би случайно да им се видят онези части, които в Италия все още спадат към личния живот.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“От друга страна пък се стараела да релативира отвсякъде бомбардиращите го понятия за мъжественост и намирала този подход за правилен, дори ако сега синът ѝ да се имал – което не изключвала – за донякъде „немъжествен“, тоест слаб.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Докато излизаше от ваната, Цюндел си помисли: Не разбирам много, но и не желая да разбирам нищо повече. Ще ми се един ден да се събудя с усещането: от днес нататък край, от днес нататък няма да проумявам нищо повече. Няма да одобрявам. Няма да заклеймявам. Иска ми се да си седя на някоя пейка в парка и да си казвам: За всичко тук не мисля вече нищо.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“В Генуа валеше като из ведро. Той стоеше под аркадите до Централна гара и вдигнал поглед към паметника на Христофор Колумб отсреща, си мислеше: За какво съм тук? Какво изобщо търся? И откъде оня е взел тази енергия? – Искам или не, ще трябва да замъкна тялото си до някой хотел, евентуално то мен. Капнали сме и двамата. Хайде тръгвай, че се смрачава, да потърсим местенце, където да се положим и да заплачем напук на хилядолетните девизи за храброст.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Нейсе, та седя си аз някъде си, мисля за жена си, за професията си, за няколкото мои приятели, ненужен до н-та степен, без особено самосъжаление, без особено бъдеще. Само по келнера, който ми брои парите, разбирам, че съществувам.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Това, че Магда имаше навик преди лягане да подрежда масата за закуска, винаги беше ядосвало Конрад. Той недоумяваше как може човек по такъв нехаен, почти самовластен начин да се разпорежда с бъдещето, и смяташе направо за снобско да се действа тъй, все едно бе изключено през нощта да настъпи бедствие. Сега обаче самият той носи от кухнята чиния, чаша, поставка за яйце, нощ и лъжичка, и в горния край на холната маса се получава малка, белязана с очакване трапеза.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Цюндел пие, пуши, прелиства едно от купчината списания за жената, но да настане полунощ тъй и не ще. Читателка пише: Все още не съм му се отдала, но се боя, че някой ден би могло да се стигне и дотам. Как да постъпя? – Консултантката отговаря: Вие преживяване – болезнено и като че ли типично за съвременната жена – кризата на ориентирането. Опитайте се да се вслушате в най-съкровените си желания и да анализирате актуалното състояние… — Брей, да му се не види, измърморва Цюндел и зарязва четенето.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Странно, да звъниш на собствената си врата! Строго погледнато – унизително. Най-вече когато никой не отваря. Сигурно е под душа, къде съм си дянал ключа.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Най-сетне да остана на спокойствие, обърна се той към котката. Най-сетне да мога да си сърбам кафето, както си искам.”
― Markus Werner, Zündels Abgang

“Бракът ни е идеален, с жена ми си общуваме само писмено.”
― Markus Werner, Zündels Abgang