“Това, че Магда имаше навик преди лягане да подрежда масата за закуска, винаги беше ядосвало Конрад. Той недоумяваше как може човек по такъв нехаен, почти самовластен начин да се разпорежда с бъдещето, и смяташе направо за снобско да се действа тъй, все едно бе изключено през нощта да настъпи бедствие. Сега обаче самият той носи от кухнята чиния, чаша, поставка за яйце, нощ и лъжичка, и в горния край на холната маса се получава малка, белязана с очакване трапеза.”