“В Генуа валеше като из ведро. Той стоеше под аркадите до Централна гара и вдигнал поглед към паметника на Христофор Колумб отсреща, си мислеше: За какво съм тук? Какво изобщо търся? И откъде оня е взел тази енергия? – Искам или не, ще трябва да замъкна тялото си до някой хотел, евентуално то мен. Капнали сме и двамата. Хайде тръгвай, че се смрачава, да потърсим местенце, където да се положим и да заплачем напук на хилядолетните девизи за храброст.”