Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта Quotes

“You mean she just keeps larfing fer no a parent season?' he
said brightly. 'Yess that's it fazackerly Vicar,' said Richard,
'morning noon and nige, always larfing like a mad thin.' The
Vicar looked up from his knitting and opened. his mouths.
'Something will have to be done about that girl larfing all the
time. It's not right.'
'I really doughnut see that it is any concervative of thiers
whether i larf or nament,' sighed Araminta over a lengthy vic-
tim. 'The trifle with the peomle around here is that they have
forgoden how, I repeat, how to larf, reverend, that's what I
think anyhow.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“Имате ли представа за това как ще бъде „Когато съм на 64“ („When I’m 64”)?
„Не, нямам. Надявам се, че с Йоко ще бъдем симпатична възрастна двойка, която живее на някой остров край брега на Ирландия или нещо такова - ще разглеждаме дневниците на своето младежко безумие.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“Бог

Бог е аршина,
с който да мерим
нашата горест.
Пак ще повторя:
Бог е аршина,
с който да мерим
нашата горест.
Не вярвам на магии,
не вярвам и на И-Дзин,
на Библията не вярвам,
не вярвам и на Хитлер,
и на Исус не вярвам,
не вярвам и на Кенеди,
не вярвам и на Буда,
не вярвам и на мантри,
не вярвам и на Гита,
не вярвам и на Йога,
не вярвам на Кралете,
не вярвам и на Цимерман,
не вярвам и на Елвис,
не вярвам и на "Бийтълс",
аз вярвам само в мен,
в Йоко и в мен.
Това е истина.
Сънят ни свърши -
какво да казвам?
Сънят ни свърши.
Вчера.
Аз бях тъкач на сънища,
но днес съм прероден,
аз бях и моржът,
днес само Джон е в мен,
и тъй, приятели,
ще трябва да се продължи.
Сънят ни свърши.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновенно с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
- Хии! Хии! Хии! - смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
- Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
това струскаше тъпниците и крокондуктора.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“СЕДЯХ СИ ПОД

Седях си под дървото, самотувах,
тъй дребен, тлъст и примирен.
Не виждах нищичко, обаче чувах
как дама пееше за мен.

Поглеждам към небето да открия
отде е тоя дивен глас.
Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам,
да чувам само мога аз.

- Проговори, яви се ти, магия! -
отеква тръпният ми вик. -
Край туй дърво си, не на мене тия! -
Но тя не ще да се яви.

Тъй сладко пееше, че чак приспа ме
за час или за два, ала
събуден, гледам - още няма дама,
като че ли не е била.

Загледан в клонките, се сецнах -
помислих си, че виждам - ей! -
едно мънинквичко прасенце
със сичка сила там да пей.

Изсмях се: - Мислих те за дама!
Дочувам: - Може и да съм. -
и виждам в миг как тази дама
въздига се и литва към.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“Араминта Помиярката вечно се смяфкаше. Смяфкаше се ту на това, ту на ония. Смяфкаше се вечно. Много разни враждани се влеждаха в нея и си казваха :'Защо ли пък постоянно се смяфка тая Араминта Помиярката?'. Никога не можаха да подпечатнат защо тя винаги се смяфкаше навсякакво.
- Надявам се, че тя въобще изобщо не ми се смяфка на мене! - казваха си някои луде. - Все пак се надявам, раздира се че тая Араминта Помиярката не ми се смяфка на мене.
Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновенно с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
- Хии! Хии! Хии! - смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
- Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
това струскаше тъпниците и крокондуктора.
- Защо постоянно се смяфка тая подметка? - Застаршително се пипаше някакъв пътникакъв, който реговно пътруваше на същия покрив и имаше правописък да знае.
'Бас държа, че никой не знае защо аз вечно си се смяфкам. - каза Араминта на себе си самата лично за себе си. - Те страшно биха пискали да знаят защо постоянно си се смяфкам самичкичка. Бяс държа, че някои хора наистина биха се радвали да знаят.'
Имаше право, разпира се много тора биха лискали.
Араминта Помиярката си имаше мероприятел, който изобщо не разбираше от майтап. 'Абе, нека се радва, докато може!' -казваше той. Добър човек.
- Моля ти се, Араминта, кажи ми, какво те кара да се смяфкаш толкова често? Ама да бе, да, аз понякога съвсем цирозно се бяспокоя, като започнеш с този кисък твой и предизвика той върнения безброй и биспокойствие сред сейменството ми и моите близги.
При някое подобно избълвление Араминта избъхваше в още по-силен смяф, стигащ почти до границата на кистерията. Тя пищеше :'Хии! Хии! Хии!' - като да биваше обладавана от нечестивия.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“Тлъстото папагалче

Едно такова папагалче имам-
за мен приятел най-любим.
Из Англия кандилкаме се двама
и все тъй искам да вървим.

Аз кръстих папагалчето си Джефри –
тъй както моите деди.
На дядо си го кръстих, а пък дядо
бе дядо много щур преди.

Не всеки папагалчета обича –
гадинки жълти и добри.
Закусват разни с тях или го дават
на котараците дори.

Чудесна тлъста птичка моят чичо
изяде – спомням си добре.
Аз плаках и му виках: – Чичо Рони! –
Не искаше да разбере,

макар че казваше се всъщност Артър,
но всъщност бе все тая знам.
Нахлу във магазин за животинки,
изяде всичко живо там.

Преглеждаха го доктори да видят –
дано завинтят някой чарк.
Но толкоз бе изял, че най-накрая
той пукна като зоопарк.

Из стаята си като ходя, Джефри
чирика, пърха от сърце.
С лъжичка го нахранвам, а му готвя
препечен хляб с едно яйце.

То пее като всяко папагалче,
но само като има глас.
Най-често ми пропява във неделя –
тогава си го пускам аз.

Понякога из стаята полита
и каца върху моето легло.
А на главата ми щом се изака –
съвсем доволно е било.

Сега е на диета то, понеже
нагъва все тъй, без да спре –
и казват, наддаде ли още, трябва
върху бастун да се подпре.

Какво пък – папагалчето с бастуна –
ще бъде много гот, нали?
Представяш ли си – всички ще се смеят,
та чак корем да ги боли.

Това е папагалчето ми, значи –
дебеличко и жълтичко снове.
Обичам си го повече от тате
и съм на тридесет и две.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“А едно момче с момиченцето тук
още искат този свят да стане друг
самотни.
Та светът е като малък град -
всички могат да ни оскърбят
самотни.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“„Сега Йоко се грижи за издръжката на семейството, тя се занимава със сделки и банкери. А аз станах „домакиня“.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“ВРЕМЕ ЗА ПОЧИСТВАНЕ

Слънце по лицето,
в лунен прах - водата.
Двамата със тебе
сме на нашто място.
Ангелите ни обичат,
в рая са си боговете
и оракулът предрече -
с теб извадихме късмета.
Ето че почва - нека да почне
времето за почистване.
(Да им покажем на тия как става!)
Виж, царицата в кантората
как брои парите.
В кухнята пък царя прави
медените питки.
И без дружби, без омрази
сме съвсем свободни.
Всичко е добре на борда
на пълната хармония.
Ето че почва - нека да почне
времето за почистване.
(Да им покажем на тия как става!)
Дето и да бродим,
винаги се връщаме.
Центърът на всичко
вечно ще е вкъщи.
Ангелите ни обичат,
в рая са си боговете
и оракулът предрече -
с теб извадихме късмета.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“- Значи, тя просто се смяфка, без да има някакъв спечален повод? - мъдро каза той.
- Да бе, туйто, чисто и просно - отвърна Ричард. - Сутрин, прокобед и вечер само се смяфка като смяхната.”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта

“原版定制NEU文凭证书东北大学毕业证书成绩单Q/WeChat:328970823办理东北大学留学认证书/留信认证,订购NEU学士学位证书,修改NEU成绩单GPA,代办NEU高仿文凭证书,购买NEU学生卡留念,真实可查东北大学留信认证、驻美大使馆学历认证、网上永久可查Northeastern University diploma degree”
― John Lennon, Джон Ленън - Поезия, проза, интервюта