“Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновенно с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
- Хии! Хии! Хии! - смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
- Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
това струскаше тъпниците и крокондуктора.”