Античната философия като феномен на културата Quotes

“В нашия ерос винаги е налице съзнанието за непостижимост, за постоянно изплъзващата ни се абсолютност на заедността. Назад или напред ще се вгледаме – там винаги ще ни причака неумолимият призрак на непостижимостта. Защото назад, в нашето метафизическо „минало“, в самото лоно на нашето битие се провижда неизбежната пролука, онтологическата рана между „аз“ и „ти“. А пък напред, в проекта на нашия живот, няма нищо друго, освен един безкрайно бягащ пред нас хоризонт, една вечно измамваща ни надежда, едно безконечно – едновременно радостно и мъчително – правене-с-горчивия-привкус-на-неосъществимостта.”
― Цочо Бояджиев, Античната философия като феномен на културата

“Да мислим в алтернативи? Нима има друго мислене, освен мисленето в алтернативи; нима онази интелектуална дейност, която не разсича монолитното цяло на две, която не претегля различните му възможности, която не противопоставя на неговото „за“ едно равномощно „против“ – може да бъде наречена мислене? Мисленето е непременно раз-личаване, раз-пластяване на многоликия образ на действителността. Това е зафиксирано и в езика. На гръцки размишлявам е dianoeomai. Представката dia точно това и означава: разделяне, разкъсване на две. Латинският глагол discern означава „разсъждавам“, но и „разделям“, „различавам“. Раз-съждението е, следователно, мисловен акт на противопоставяне и претегляне на различни възможности. То е неизбежна раз-двоеност на духа – на индивидуалния дух, но и на духа на културата. То е – според блестящото определени на Платон в „Теетет“ – диалог на душата със самата себе си.”
― Цочо Бояджиев, Античната философия като феномен на културата