“Да мислим в алтернативи? Нима има друго мислене, освен мисленето в алтернативи; нима онази интелектуална дейност, която не разсича монолитното цяло на две, която не претегля различните му възможности, която не противопоставя на неговото „за“ едно равномощно „против“ – може да бъде наречена мислене? Мисленето е непременно раз-личаване, раз-пластяване на многоликия образ на действителността. Това е зафиксирано и в езика. На гръцки размишлявам е dianoeomai. Представката dia точно това и означава: разделяне, разкъсване на две. Латинският глагол discern означава „разсъждавам“, но и „разделям“, „различавам“. Раз-съждението е, следователно, мисловен акт на противопоставяне и претегляне на различни възможности. То е неизбежна раз-двоеност на духа – на индивидуалния дух, но и на духа на културата. То е – според блестящото определени на Платон в „Теетет“ – диалог на душата със самата себе си.”