“В нашия ерос винаги е налице съзнанието за непостижимост, за постоянно изплъзващата ни се абсолютност на заедността. Назад или напред ще се вгледаме – там винаги ще ни причака неумолимият призрак на непостижимостта. Защото назад, в нашето метафизическо „минало“, в самото лоно на нашето битие се провижда неизбежната пролука, онтологическата рана между „аз“ и „ти“. А пък напред, в проекта на нашия живот, няма нищо друго, освен един безкрайно бягащ пред нас хоризонт, една вечно измамваща ни надежда, едно безконечно – едновременно радостно и мъчително – правене-с-горчивия-привкус-на-неосъществимостта.”