Find & Share Quotes with Friends

Виенски апартамент Quotes

Rate this book
Clear rating
Виенски апартамент Виенски апартамент by Radostina A. Angelova
214 ratings, 3.65 average rating, 36 reviews
Виенски апартамент Quotes Showing 1-6 of 6
“Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея.
А и - добави най-накрая луната - и светът , както лятото, се преобръща изневиделица. Ако предсказаното в неродената земя се обърка?
Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира.
Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си.
А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират.”
Radostina A. Angelova, Виенски апартамент
“...самотните вечери на мъжа могат да бъдат приспани в женски устни...”
Radostina A. Angelova, Виенски апартамент
“Когато отпиваше тъмната течност, мъжът разбираше, че жаждата на жената до него е попила много сол, затова и виното го хващаше.”
Radostina A. Angelova, Виенски апартамент
“Истинският мъж споделя себе си само с жена с цъфнали очи. Той къса залъка от устата си на две и двете половини са винаги равни. С едната запечатва лявото око на жената, а с другата – дясното. Така жената ослепява за света наоколо и се осланя само на мъжкото рамо, което я води. Мълвата може да ги жигоса като странни...Но вечер жената спуска пердето на прозореца, а мъжът разпуска косата й. После сваля залъците от очите й и двамата се събличат, без да махат дрехите си: той сваля мъжкото си его, а тя – женската си лукавост. После се любят. Мнозина мислят, че това е най-нтересното, но не е. Самото любене няма значение за останалите – как, колко, защо. Но винаги накрая кукурига петел. И ето, това е загадката в цялата простичка история – откъде се взема петелът...”
Radostina A. Angelova, Виенски апартамент
tags: love, sex
“Жената осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб.
Мъжът до този момент я любел така, както виждал, че го правят овните, петлите и кучетата му. Но един ден жената се извъртяла, та му показала незащитения си корем, в който създавала живота. Като оставила съдбата си и съдбата на неродените от утробата й деца на волята на мъжа, жената престанала да му бъде равна.
И сторила този грях само и само да му види очите. Защото го обичала! И той да й види очите. Защото била суетна...”
Radostina A. Angelova, Виенски апартамент
“Виенчанинът обича да седне в ресторант и пак ще яде вурст, но ще го прави изискано, със салфетка на коленете.”
Radostina A. Angelova, Виенски апартамент