Виенски апартамент

by Radostina A. Angelova, Румен Жеков (Illustrator), Radostina A. Angelova

Блестящ стил и чувствена, женска мъдрост на едно място. И на това място още могат да бъдат видени Виенската опера и чифт цъфнали женски очи. Цъфналите женски очи са ключ към тази книга. Те са пълни с необяснима сласт. Същата сласт, каквато е тази, която движи цялото Мироздание. Живителен копнеж.
Да четеш "Виенски апартамент" е все едно да плуваш под вода. Но не като удавник, а като риба или амфибия. Свободно дишайки, завладян и учуден от глъбините (на човешките души и на световните пространства), подмамен към лабиринтите, в които зеленикавия сумрак те повежда към тайнствени и непознати (или прекалено добре познати!) събития и чувства.
"Виенски апартамент" отново показва, че доброто писане ражда нова действителност, в която се потапяш и заживяваш нов, паралелен живот. Поне докато четеш. След това само си спомняш – с добро чувство. Чувство като онова, за което старата фрау казва, че я е спасило от най-страшното отчаяние.

Калин Терзийски



Всеки добър писател в по-малка или в по-голяма степен е задълбочено търсещ и намиращ изследовател на собствените си пространства – обикновено не ги и подозираме, докато не се захванем с нещо толкова внезапно съкровено, каквото е писането. В първия роман на Радостина Ангелова има такива ранимо открити или сенчесто потайни пространства за обхождане, които тя е нарекла „Виена”. Те са едновременно реално съществуващи и нереални, проекция на въображението и отражение на житейски, мисловен и емоционален опит – когато всичко това се случва едновременно, писането се превръща в магическа смес от думи, които сякаш сами се намират и подреждат по най-добрия начин.

Керана Ангелова



Защото – стигайки до фрагментите в италика, пак първо се стреснах... сетне се насладих на великолепието там. Из-от-такова балкански дълбоко тържество на женскостта /именно на женскостта, а не на някаква измислена женственост/ са писани! Упиват без вино. И не просто са заявка за отказ да се фокусира само видимото, очевидното, прагматичното, повърхностното, в крайна сметка... Целят, струва ми се, поне напомняне-връщане към изначална, позабравена – и в концепцията на текста – спасителна за света женскост в божественото...

Роман е, да... Роман за разколебаната човешка идентичност, но не и за разколебаване на светлото и правото в женската идентичност. Мисля си, че прескачайки от делничното в необикновеното, с тъга, но и с усмивка, това повествование носи надежда – че в света на глобалното ни унифициране, идентичностите и доброто все още биха могли да получат „рестарт”.
Опитвайки пак да избягам от неподправено наивното наслаждение в прочита, казах си: роман е: незастинал в наследените класически определения на жанра... който обаче не играе по свирката на постмодерни формули; не се „разпада”, а по-правилно се „сглобява”, събирайки живите фрагменти от националности, съдби и индивидууми ... Роман, който лично мен ме занимава не толкова с „непосилната лекота на битието”, а повече – с рядко „посилната” лекота на разказването за нелекото битие.

Ваня Стефанова

Genres: Bulgarian Literature

272 pages, Paperback

First published August 1, 2012

About the author

Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници. 

Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в  европейския  Топ  100  за  най-креативните  автори  на  хайку. 

Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.

Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 3 out of 5]

Трябва да си призная, че се чувствам като дете, на което са му обещали шоколад, а са му дали броколи... Аз ли бях се пренавила не знам, но историята е изключително плоска - тип розов любовен роман... Стилът обаче си личи дори и в тази история. Предвид това, че е дебют, ще прочета “Афиши в огледалото” и “Бал в Мулен Руж”. Сигурна съм, че ще харесам Радостина Ангелова!

[Petya · Rating 3 out of 5]

Радостина Ангелова определено има хубав стил. Поетичен. Харесаха ми особено кратките стилизирани разкази в края на главите. Както и фабулата за еманципираната жена, която балансира между задълженията в работата и в отглеждането на детето си, на прага на избора за това дали да пренесе живота си във Виена или да се опита да го подреди в София. Авторката има чудесно въображение и подход при развиване на образите. Това са положителните страни на книгата според мен. Отрицателните обаче също не са малко. Съчетанието на стил и послание обикновено правят една книга много хубава. Самото едното или само другото не е достатъчно. Поне за мен. Посланието на Ангелова е повече от объркано... Лавирайки между един комплексиран и един полу-въображаем мъжки образ, с огромна доза вътрешен копнеж, за съжаление насочен твърде тривиално, тя в крайна сметка се заема с отговорностите си, без да вижда светлина в тунела, а само изяснила за себе си кое не е пътят. Героинята извиква съжаление у читателите... А преставата й за мъжете и вътрешната й увереност, че ги познава, ме потресоха. Надявам се, че Комерсиалните елементи в книгата ми дойдоха в повече - има и клиширани изрази, и голям уклон да се доближи по-скоро до "50 нюанса сиво"..., вместо до "18% сиво"...

[Milena Tasheva · Rating 4 out of 5]

Силна, женска и сладко-горчива книга, която да четеш в различни моменти от живота си и да (се) (пре)откриваш.

[Teodora Gocheva]

Сигурно вече сте разбрали, че си имам нови любими български писатели. Изумително е колко велики таланти са се родили в тая малка България. Не бих си позволила да ги сравнявам един с друг, защото двамата пишат в диаметрално различни плоскости, и всеки от тях е изклкючителен по свой собствен начин. Но има една нещо, по което и двамата си приличат адски много. Трябваше ми точно една книга да се влюбя в тяхното творчество и да разбера, че ще прочета всяка думичка, написана от тях. Да, говоря ви за Галин Никифоров и Радостина А. Ангелова. Преди празниците писах за "Тяло под роклята". Сега искам да ви разкажа за "Виенски апартамент"

Това е една малка и изключително симпатична романтична история. А Радостина знае как да подръпне роматичната струна в душата ми като същевременно запазва баланса и не превръща историята в нещо сладникаво.

Бианка е млада жена и самотна майка, която току що е получила страхотно предложение за работа от фирмата, в която работи. Да се премести във Виена в централния офис. Чувството, че някой е забелязал качествата ти, че е забелязал усърдната работа, която вършиш, е прекрасно. И Бианка обмисля сериозно предложението. Затова заминава за една седмица за Виена, за да обмисли на спокойствие всичко. Такова решение не се взима лесно. Особено когато имаш дете и си самотен родител. Всяка майка се пита цял живот кое е най-доброто за нейното дете. И най-големият прблем е, че няма представа кое е правилното решение. Защото някой ден, когато това дете порасне, може да я съди за нейните решения, каквито и да са били те.
Като жени често се вживяваме толкова дълбоко в ролите си на съпруги, партньори, служители, майки, дъщери, че понякога забравяме какво е да сме хора. Да искаме нещо за самите нас, не като жени, а просто като човешки същества. Но какво всъщност означава това?

Бианка пристига във Виена, нетърпелива да открие отговорите, които търси. Но всичко се обърква естествено.
А чаровният й австрийски хазаяйн не успява да държи мислеите и ръцете си далеч от нея. Филип Гласман наскоро се е разделил с жена си. А сега е плейбой. Новата философия в живота му е Hi, fuck and bye!
Но Бианка обърква доста неща, както можете да се досетите.

Паралелно с напрегнатите сблъсъци между Бианка и Филип, Радостина Ангелова вплита и няколко странични разказа в повествованието. Кратки истории, изповеди или монолози за и от всеки от героите в книгата, пропити с откровеност, която лесно достига до читателя. И за да ни омае окончателно, Радостина създава една паралелна реалност, в която митология, традиция и магия се преплитат в едно, за да подсилят нишката на магичния реализъм.

Но ако изключите всички сюжетни забежки и романтични нишки, ще видите че в основата си това е роман за търсенето на дома. Всеки от нас рано или късно си задава тези въпроси.Къдее моят дом? Къде принадлежа? Родния ми град? Приятелите ми? Семейството ми? Родината ми? Или всяка държава и всеки град може да ми бъде дом?
Какво е домът? Четири стени напоени със спомените и чувствата на тези, които ги обитават? Какво е? Може би топлата гръд на любим човек, мека, но силна, предоставяща ни непоколебимата си опора и топлина.

"Виенски апартамент" е написана с много магия и финес. Тя е прекрасен избор за студените месеци и за малко домашен уют. Насладете й се с чаша меко вино през почивните дни.


http://readersense.blogspot.com/2020/...

[Змей · Rating 4 out of 5]

http://knigozavar.com/vienski-apartam...

Радостина Ангелова е написала роман-бижу, сякаш изкован (не мога да напиша „изкован“ за женски роман!, нека бъде изплетен). Роман-бижу, изплетен от отделни истории, всяка от които текстово ювелирно произведение. Успяла е да опише пътуването към себе си чрез едно физическо такова – отдалечила е героинята си от проблемите й, давайки й възможност да ги погледне през призмата на разстоянието.

Най-вече, „Виенски апартамент“ е книга, изтъкана от малки пророчества, промъкващи се между страниците. Пасажите с наклонен шрифт откриват вълшебства пред читателя, давайки му обещания от утрешния ден и именно те напомнят, че в нечия история се крият още хиляди други, а красотата е в детайлите.

http://knigozavar.com/vienski-apartam...

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

А какво се случва, когато лъскавата нова родина започне да ти убива?: http://knigolandia.info/book-review/v...
Около дебютния роман на Радостина А. Ангелова “Виенски апартамент” се вдигна доста шум, а най-важното – мнението на книжните девойки около мен бе повече от позитивно. И все пак, знаейки личния си вкус, едва ли щях да рискувам с женски роман в драматични краски, ако покрай един конкурс книгата не ми попадна – и се радвам, че това се случи.
ИК Жанет 45
http://knigolandia.info/book-review/v...

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

Приятна изненада от български автор. Май ще прочета и другите неща на авторката

[Aneta Batakchieva · Rating 5 out of 5]

Нищо по-малко от най-многото за Радостина. ❤❤❤

[Doroti · Rating 4 out of 5]

Много българска в хубавия смисъл.
Много трогателни моменти. Много истински.
И ме хвана в страховито подходящ момент.

[Bookmaniac70 · Rating 2 out of 5]

Почувствах се така, сякаш авторката ме хвана под ръка и ме поведе нанякъде, само че много скоро пътищата ни се разделиха. Да, създава в началото чувство на женска съпричастност, например чрез дребните детайли от първите дни във Виена, но сюжетът ставаше все по-зле с напредването на романа. Заплете се в много тривиални клишета.Определено моментите, в които Бианка беше сама със себе си, бяха по-сполучливи от онези, в които общуваше с другите герои.Поетичните импресии, вмъкнати между дните, изобщо не ме докоснаха и си признавам, че най-безсрамно ги пропусках.За чиклит даже е много добър, но ми се стори, че заявките на авторката са по-високи.

[Gabriela Kozhuharova · Rating 5 out of 5]

Това е една от творбите, които доставят удоволствие не толкова с историята, която разказват, колкото с начина, по който го правят. Дали заради отбраните думи, дали заради чувствената атмосфера, дали заради красиво подредените изречения и елегантния стил…
Може би просто някаква женска магия?

[Inna · Rating 2 out of 5]

Не беше това моята книга. Прочетох я на инат, радвам се, че свърши и мога да започна нещо друго. Стилът на писане не ми допадна, героите - изобщо, сюжетът не беше от оригиналните.

[Nezabravka · Rating 3 out of 5]

Съвсем позитивни 3 звездички, макар че очаквах малко повече!

[Lyubina Litsova · Rating 4 out of 5]

Това е книга за вечното търсене и лутане. За плахите стъпки, грешните избори, за случайните срещи, за намирането, за завръщането. Всичко това е нежно посипано с магичния прашец на поетичните думи.
Виенският апартамент е заместител на истинския дом, който всеки човек напуска, забравя и след това търси през живота си, разбирайки накрая, ако е достатъчно умен, че истинският дом е в самия него, че той не е място, а състояние на човешката душа в период на обичане.
Макар повествованието да се движи основно около Бианка, книгата е населена с още главни действащи лица, някои от тях споменати само веднъж. Всички те се оказват нишки в една пъстра плетка от срещи и съдби, която доказва колко жизненоважна е взаимосвързаността между хората: между мъжа и жената, между приятелите, между враговете, между непознати, между родителите и децата...
И точно тази взаимосвързаност изгражда истинския човешки дом в самата средина на сърцето – има тухли от болка и от щастие, от сълзи и смях, от самота и споделеност, от горчилка и сладък нектар, от омраза и любов. Дом, изграден от неразрушимия материал на човешките души.

„Затова мнозина в объркания свят колекционират ключове. Ако не друго, се надяват, че сред стотиците секретни пазители в кутиите ще намерят онзи, с който да отключат желаното сърце.
Онова.
Но мъката ври в небесен казан и кипи в осемте посоки поравно. Глупавият я попива и почернява и отвън, и отвътре. После ходи сред човеците да им разправя мъката си и вижда само нея, сее само нея, и после се чуди защо и на своята и на чуждата трапеза яде само ядове. Умният обаче знае да прегърне мъката си, да я стопли, да и сложи да хапне и да и позволи да се разкаже. Ще мине ден, или три години , все едно, ала мъката ще заспи. И болката на умния ще спре. А пред това време, докато чака и приказва с мъката, умният вижда и слънчевото зайче в чашата с ракия и сините пера на кукувицата по сухото дърво и тялото на жената, минала покрай самотния му прозорец.“ – Из „Виенски апартамент“ – Радостина А. Ангелова

[Kovaxka · Rating 3 out of 5]

Nehéz egy nőnek megfelelnie minden kihívásnak: tökéletes anyának, szeretőnek, munkavállalónak lennie. Mi legyen a legfőbb prioritás? Mikor melyik ujját harapja? Karrier vagy gyerek? Ha már van gyereke, elfogadjon új kihívásokat egy másik országban? Kinek hol lesz jobb és hogyan? Fontos kérdések ezek, fontos velük foglalkozni, nem először olvasok ilyesmiről és nem is utoljára.

A bolgár írónőnek van stílusa, vannak gondolatai, gyönyörű mondatai is. Mégsem kötött le, nagyon sajnálom. A rövid fejezeteket szétszabdaló – bár önmagukban szép – mesék (?), példázatok (?), a főhősnő novellái (?) állandóan kizökkentettek a sztoriból, a feléig alig tudtam követni, miről szól. Aztán nagy nehezen megbarátkoztam valamennyire Biankával, de nem eléggé. Biztos bennem van a hiba, de untam.

[Gabriela Georgieva · Rating 3 out of 5]

Объркана и раздвоена съм - хем книгата е интересна, хем е леко странна. Главната сюжетна линия е интригуваща, както и историите, които героинята измисля. Но не успях да разбера каква е ролята на народните поверия. Книгата не е типичният любовен роман, по-скоро показва взаимоотношенията такива каквито са в действителност, а не като в "розовите" холивудски филми. За съжаление или пък не, нямаше типичното "и заживяха щастливо ...".

[Eleonora Rangelova · Rating 3 out of 5]

Малко съм разочарована. Може би, понеже книгата ми бе горещо препоръчана и имах големи очаквания. Сигурно това четиво е събитие в България, но си мисля, че като читатели трябва да оценяваме българските произведения наравно със световните им конкуренти. Не е чак чиклит, но и не намирам книгата за особено дълбока и вълнуваща, а историята си е клише. Не мисля и че се е получило правдоподобно описанието на чувствата, мислите и действията на главния мъжки персонаж - австриец. След всяка глава има лирически отклонения, изпъстрени с цветисти метафори леко в стил "Стопанката на Господ" за хурки, бабини поверия и т.н., които нямам представа защо и в каква връзка се появяват. Авторът в бележката си накрая ги нарича "поредната магия", но не разбрах каква е предишната магия, та тази е поредна, нито ги намирам магически, по скоро ми бяха малко озадачаващи. Позитивното е, че накрая няма холивудски хепиенд тип "и заживяха щастливо", чете се бързо и е добро четиво за плажа. Между две и три звезди е, но нека са три, понеже е българска книга.

[Vladimir Grigorov · Rating 2 out of 5]

Търсех един виенски апартамент, но сбърках адреса. Оказа се чиклит, но сам съм си виновен, като го избрах само по заглавие и корица.

Цялата история би се побрала в един разказ, и сигурно щеше да се получи добре. Повествуванието е увлекателно, когато го има. Проблемът е, че е разпокъсано с историите на разни епизодични герои. Даже не епизодични, а въобще на всеки, който си отвори устата да поздрави с “Добър ден” главната героиня, има посветена цяла глава с неговото житие и битие. И не, не е свързано със сюжета. И понеже това не е било достатъчно, за капак са вмъкнати едни с нищо несвързани лирични отклонения. Резултатът е една Виенска капама.

[Heinrich · Rating 2 out of 5]

Булеварден роман с блудкава мелодраматика. Австрийци с български характери, нямащи нищо общо с реалните. Авторката е била на екскурзия в Австрия и е развила в малки разказчета представите си за случайни хора, за да ги сглоби в книга. Половинчати наблюдения, половинчати съждения и половинчат морал... може би типични за пост-соц човека на прехода... Отделни глави биха получили 3 звездички, но въпреки всичкото ми уважение към труда на авторката и издателството, въпреки че се насилих да я прочета докрай...

[Kaloyana · Rating 3 out of 5]

Симпатично четиво.

[Vyara · Rating 5 out of 5]

"Предколедна Виена, един апартамент и една жена, която търси правилните отговори...? -- http://vyarareads.blogspot.com/2012/1...

[Beatrissa · Rating 5 out of 5]

Блестяща!

[Dorottya · Rating 4 out of 5]

3.5

I enjoyed the structure of the novel. The idea to follow, if only for a bit, the people that the main heroine meets throughout her stay in Vienna and her self-discovery journey, was fresh and exciting. I loved how it was shown that every person we meet have their own stories and we cannot really know what is going on in their lives.
I also enjoyed seeing broke people trying to start their lives over, and a quite real portrayal of the age-old dilemma "should I choose love over other aspects of my life".

But this structure might have been the cause of the issues I had with the novel - small issues, but still issues. I found a handful of the "extras stories" more interesting than the original one... or... it's not even that the story of Bianka was boring, but at times, I did not understand why the author emphasized certain aspects of her life / stay in Vienna rather than others. The same goes for the storyline of Pierre. I felt that there was a little bit too much focus on lust / sex - and I don't mean it in an "I'm prudish" way, but more like, "there are so many interesting aspects of their lives, which couls have had a little more deep-dive"... I definitely understand why the descriptions of their sex drives and depiction of their lust were even important for the big picture, especially when it came to Bianka's big decisions about her life, but that is not only it... there is more to their lives. I found it a tiny bit overdone, to a level where one could start thinking "it's a story about a Mary Sue woman who is whining about her decision to love the wrong (and maybe the not wrong) men / her love life... when there is so much more to her"... even if it is a slice of life story, I would have liked a little bit more exploring of her character beyond her love life.

Also, I really did not care for the "after-chapter specials", which, I believe, were the short stories the main heroine was writing all along the novel. I rarely enjoy "stories within stories", and this case was no exception. I found the writing to be really pretentious and going nowhere except for a few that I found OK. I vastly preferred the writing of the main body of the novel to these supposedly fine literature pieces.

[Viktoria Ivanova · Rating 5 out of 5]

Винаги съм имала проблем с писането на ревюта, защото не мога и не искам да разказвам книги. Още по-голям е проблемът ми с книгите на Радостина А. Ангелова. Защото те не са за разказване. Опиташ ли се, слушаш от устата си някаква прозаична историйка и те е яд, защото знаеш колко поезия има в тези романи. Радостина Ангелова е най-добра в това да вади с хастара навън ежедневието и да го отупва хубаво от цялата му уж-обикновеност.
Гледах днес новото издание на „Виенски апартамент“ и си мислех, че Радост е Гам - не онази на Ремарк, а обратното на „маг“ – човек, който не предизвиква свръхестественото, а обгрижва и излъсква най-естественото и нормалното така, че ти действа като вълшебство и ти иде да го прегърнеш. Ей така се случва и с „Виенски апартамент“. Хваща те тази книга и те води из няколко живота и толкова много усещания, че ти се иска да заключиш вратата и да си останеш там, в апартамента. Как и колко не е интересно. Важният въпрос за четенето и писането на Радост е записан на страница 229-а от книгата: „Откъде се взема петелът?“.

[Hristina Todorova · Rating 4 out of 5]

Много истини имаше в тази книга - някои болезнени и други, които не смеем да изречем на глас. Трети поднесени с изключителна нежност и много талант, прозиращ през прекрасните метафори и разкази. Многолика, деликатна и различна, "Виенски апартамент" е книга, която те кара да се замислиш и да почувстваш.

[Клавдия Петрова · Rating 5 out of 5]

Книгата ме изненада!

[Snejana Yotova · Rating 2 out of 5]

Доста обикновена история с очакван край. Очаквах доста повече след като прочетох Бал в Мулен Руж, която е страхотна.

[Marinela Koleva · Rating 5 out of 5]

Завладяваща и интересна книга. Героите са сложни и добре развити.приятно ме изненада.

[Aleksandra Gincheva · Rating 1 out of 5]

Булеварден тип роман. Като история става, не е оригинална, но можеше и да стане интересна, ако не беше толкова секс. Излишно и натрапчиво се говори за секс на почти всяка страница, а метафорите са направо отблъскващи. Героинята по никой начин не успя да си проправи път към мен, като читател, да не говорим за австриеца. Единственото чуствство на съчувствие дойде от последната сцена с детето й. Има някакви "отплесвания", които след първото, направо прескачах, за да не си губя времето.

[Diana S · Rating 3 out of 5]

Купих си я заради името, понеже живея от няколко години във Виена и просто ми беше любопитно. Хареса ми как градът беше описан - определено съвпада с моите усещания за него. Самата история не ми допадна чак толкова много. На моменти доскучаваше, а след средата започнах за изпускам разказите на Бианка (тези с наклонения шрифт). Първоначалната ми идея беше да прочета "Имаго", но разбрах, че "Виенски апартамент" е дебютният роман на авторката - все още мисля да си купя "Имаго", с мъничко закъснение. (: