Fault Lines Quotes

“If you say the same word a million times will it lose its meaning?”
― Nancy Huston, Fault Lines

“You should always play with and not according to the rules, because a life with no danger in it is no life at all.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“Une myriade d'extases. Sidère-moi, je dis au monde. Excite-moi, éblouis-moi, étourdis-moi, que ça ne s'arrête jamais.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“You should always play with and not according to the rules, he says, because a life with no danger in it is not a life.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“maybe everybody is really somebody else deep down but they all learn their lines and get their diplomas and go through life playing these roles and they get so used to it they just can’t stop.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“След няколко кратки ноти, акцентирани в стакато, следва акорд, гласът на мама се промъква сред нотите му, превзема една от тях и отскача до небето: започва се. В накъсан ритъм тя слиза от високите ноти, изпети с разчувстваща нежност, до дълбоките и тъмни води на ниските тонове, които изпява като стенание, сякаш животът я напуска, капка по капка. Понякога прави един шум с устните си, сякаш се отваря капачка, на други места се удря по гърдите с длан, за да подчертае музиката, която се лее от гърлото ѝ. Сякаш гласът ѝ разказва някаква история – не само историята на живота ѝ, но и тази на цялото човечество – войните и глада, битките и изпитанията, победите и пораженията. А понякога гласът ѝ бушува в заплашителни вълни, като океана по време на буря, друг път е като водопад, който се спуска по скалата, подскача по камъните и се втурва разпенен надолу към пищната тъмна долина. Гласът ѝ рисува около главата ми златни кръгове като Сатурнови пръстени, люлее се лудешки отгоре надолу, сякаш танцува френски канкан, жалее и потръпва, увива се около някое е ниско фа като бръшлян около ствол на дърво, след като се гмурва в кристалносините води на акорда в сол мажор, който Питър повтаря неколкократно с лявата си ръка… Във възторг съм. Мама е права: никой никога не е използвал гласа си така.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“Щастлива съм, че най-после живея с някого, който ме слуша и ме взема насериозно, вместо постоянно да ми казва да си оправя леглото или да разчистя масата.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“Тази пролет за пръв път сетих цикъла на една година. Когато листата започнаха да поникват по дърветата, аз си спомних как те бяха поникнали миналата пролет, и смаян си казах: „Значи това е една година.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“Цялата сутрин гледам телевизия. Знам, че това би вбесило мама, но татко ми дава. Той казва, че умните хора имат нужда да опознаят тъпотата на света, и това ми разрешава да гледам телевизия, но това си остава между нас.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“Много обичам да се държа за ръката на татко, когато пресичаме улицата. След една или две години ще съм прекалено голям за това и сега искам да се възползвам колкото се може повече.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“Когато бях малък често се къпех заедно с мама и тя изобщо не си криеше гърдите от мен, дори можех да си играя с тях, но от няколко месеца тя реши, че вече ми е забранено и сега само татко има право да ги вижда, освен самата мама, разбира се. Странно нещо са женските гърди: в началото на живота носът ти постоянно е заврян в тях, а после малко по малко се отдръпват и идва един ден, в който дори нямаш право да ги виждаш. Но по телевизията и във филмите жените показват гърдите си пред всички, целите освен зърното, сякаш зърното съдържа някаква свещена тайна, а пък не е така. Най-често дори нямат мляко.”
― Nancy Huston, Fault Lines

“Усещам, че татко въздъхна с облекчение, въпреки че не се чува никакъв шум. Истината е, че атмосферата се разведрява винаги когато майка ми излезе от някоя стая, и се напряга всеки път, когато влезе някъде – така е. Майка ми е страхотен човек, обожавам я и бих дал всичко, за да е щастлива и спокойна, и ми се струва, че татко мисли абсолютно същото. Очите ни се срещат за миг над масата, на която сме закусили, си го казват. После татко става и започва да раздига масата, като си подсвирква, а аз се връщам в стаята си, да се облека.”
― Nancy Huston, Fault Lines