“Усещам, че татко въздъхна с облекчение, въпреки че не се чува никакъв шум. Истината е, че атмосферата се разведрява винаги когато майка ми излезе от някоя стая, и се напряга всеки път, когато влезе някъде – така е. Майка ми е страхотен човек, обожавам я и бих дал всичко, за да е щастлива и спокойна, и ми се струва, че татко мисли абсолютно същото. Очите ни се срещат за миг над масата, на която сме закусили, си го казват. После татко става и започва да раздига масата, като си подсвирква, а аз се връщам в стаята си, да се облека.”