The Ice Palace Quotes

“The pine needles stretch their tongues and sing an unfamiliar nocturnal song. Each tongue is so small that it cannot be heard; together the sound is so deep and powerful that it could level the hills if it wished.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“The darkness at the sides of the road. It possesses neither form nor name, but whoever passes here knows when it comes out and follows after and sends shudders like rippling streams down his back.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Four eyes full of gleams and radiance beneath their lashes, filling the looking-glass. Questions shooting out and then hiding again. I don't know: Gleams and radiance, gleaming from you to me, from me to you, and from me to you alone—into the mirror and out again, and never an answer about what this is, never an explanation.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Draum om nedsnødde bruer

Med vi står fell snøen tettare.

Kåpearmen din blir kvit.

Kåpearmen min blir kvit.

Dei går mellom oss som

nedsnødde bruer.

Men nedsnødde bruer er frosne.

Inni her er det levande varmt.

Varm under snøen er armen din ei

sæl vekt på min.

Det snør og snør

på stille bruer.

Bruer ingen veit om.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“They were floating, almost at one with the darkness, reflecting no light. Their footsteps could not be heard. But their breathing could, and perhaps the heart. They mingled with other almost inaudible nocturnal stirrings, like a small vibration in long wires.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Fear can resemble a crackling sound in a frozen ditch.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“It was this the palace and the river had been waiting for. She had known it all along. Now it would crash. They would stand out on top, she had drawn them all with her into this horror. Gaping cracks would open beneath their feet, the palace would totter and fall forward under the pressure of the water with all of them on top of it, down into the seething channel, and that would be the end. She had known it all along, ever since the moment the men stood there with their sombre song of sorrow.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“They themselves have lent it life; light and life to the dead block of ice, and to the silent time that follows midnight. Before they came the waterfall had been roaring, despondent and unconcerned, and the colossus of ice had been merely death, completed and mute. They did not know what they had brought with them before they were ensnared by the play between what has been and what is to come.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“She was ready for sleep; she was even warm as well. It was not cold in here at any rate. The pattern in the ice wall danced in the room, the light shone more strongly. Everything that should have been upright was upside-down—everything was piercingly bright. Not once did she think this was strange; it was just as it should be. She wanted to sleep; she was languid and limp and ready.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“The promise was a strong tie, hard, but I knew where I stood. If it's gone, I don't know where I am. When there's a strong scent in the spring twilight, I know least of all.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Vi er treblåsarar, lokka av ting vi ikkje står imot.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Lovnad i djupaste snøen frå Siss til Unn:
Det lovar eg deg at eg ikkje vil tenke på noko anna enn deg.
Tenke på alt eg veit om deg. Tenke på deg heime og på skolen, og på
skolevegen. Tenke på deg heile dagen, og dersom eg vaknar om natta.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Fire auge med glimt og strålar under vippene. Heile spegelglaset fullt. Spørsmål som skyt fram og gøymer seg att. Eg veit ikkje: Glimt og strålar, glimt frå deg til meg, frå meg til deg, og frå meg til deg åleine - inn i glaset og tilbake, og aldri noko svar på kva dette er, aldri noko løysning. Dei raude putande leppene dine, nei det er mine, så likt! Håret på same måten, og glimt og strålar. Det er oss! Vi kan ikkje gjera noko med det, det er som frå ei anna verd. Biletet byrjar å svive, flyt ut til kantane, samlar seg, nei samlar seg ikkje. Det er ein munn som smiler. Ein munn frå ei anna verd. Nei det er ingen munn, det er ikkje noko smil, det er noko ingen veit - det er berre oppspana augevipper over glimt og strålar.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Her words seemed like fences alongside the road to school; it was difficult to climb over them, and they led straight to school.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Unn was strong in her lonely position in the schoolyard, not lost and pathetic. Siss used her power to win over the group and was successful; all the same she had the feeling that Unn over there was the stronger, even though she did nothing and had no support. She was losing to Unn, and perhaps the group saw it this way, too?”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“The strong March sun was shining directly on her, so that she was wreathed in glinting brightness, all kinds of shining streaks and beams, curious roses, ice roses and ice ornaments, decked as if for some great festivity.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“There were things here too that could not be described as either the one or the other - but they belonged to such a place and one had to accept everything as it came”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Благодарна съм на лелята на Ун.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Замъкът бавно мени цветовете си. Лъскавият зелен лед избелява на слънчевата топлина. Прозрачните зали и куполите му са замъглени, сякаш ги изпълва пара и те крият онова, което се намира в тях. Всичко става бяло и започва да се разпада. Отвътре замъкът запазва звънтящата си твърд. Ледът му сега не изпуска светкавици, но искри и белее, излъчвайки спокойна светлина. От огромния леден замък остава само бяла купчина лед върху кафявата и бледожълта пролетна земя. Той се свива под покрова си и затваря врати, като се подготвя за края.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“— Аз съм особен човек — продума лелята след малко.
Вече приближаваха къщата й, а и минутата на тяхната раздяла. После тя продължи:
— Една наистина странна жена. Когато се случи нещастието, хората тук направиха всичко за мен, а ето че сега аз обикалям в мрака, вместо да се сбогувам с тях, както се полага. — Как мислиш, Сис? — попита, тъй като момичето мълчеше.
— Не мога да кажа нищо.
— А ето че се разхождам и със задната мисъл, че щом ти си с мен тази вечер, ще им разкажеш, и наистина ще ти бъда признателна, ако го направиш. Знам, че нормалните хора не постъпват като мен.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Ун нададе радостен вик. Гласът й обаче потъна в кипенето и рева тъй, както в студения воден прах изчезваха без следа топлите облачета на нейното дихание.
Пръските се издигаха като стена, а струите се разливаха встрани и нито за миг не прекратяваха своята бавна, но неотклонна работа, фантастичното си архитектурно творчество. Мразът изграждаше от водата стаички, коридори и улички, покриваше ги с ледени куполи, които ставаха все повече и по-големи. През целия си живот Ун не бе виждала нещо толкова сложно и великолепно.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Пред момичето, в самите му крака, се простираше вълшебно царство с омагьосани кули, сводове, заскрежени куполи, изящни арки и пръснати в безпорядък снежни дантели. Всичко беше от лед, водата струеше между фигурите и продължаваше да гради нови. Ледът дълбаеше разклонения от водопада, които поемаха нови русла. Всичко искреше. Слънчевата светлина още не бе проникнала там и погледът обгръщаше среда, която преливаше в синьо-зелен и мъртвостуден блясък.
Водопадът сякаш пропадаше в черна пропаст, отвеждаща чак в недрата на земята. На самия край на бездната водата се придвижваше напред и струите й променяха цвета си според нарастващата мощ на водопада — отначало черен, после зелен, жълт и накрая бял. От черните недра се разнасяше рев: водата се разбиваше о камъните и се превръщаше в бяла пяна. Във въздуха се издигаха валма мъгла — диханието на водопада.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Четири очи с проблясващи лъчи изпод миглите.
Изпълнили докрай цялото огледало.
Въпроси, които пламват и гаснат.
Не знам: искри и лъчи, искри и лъчи от теб към мен, от мен към теб, помежду ни, в огледалото и обратно към нас, без никакъв отговор какво е това, без никакво разяснение. Пухкавите ти алени устни, не това са моите, а колко си приличат! И косите са същите, и искрите, и лъчите. Това сме ние. Не можем да направим нищо, всичко е като от някакъв друг свят. Картината се замъглява, потреперва, пак се прояснява, но не, не става по-отчетлива. Устни, които се усмихват. Устни от друг свят. Не, не са устни, не е усмивка, а какво е, никой не знае — само ресници, разперени над искри и лъчи.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Invinciblement, quelque chose l'attirait là. Il était prisonnier de sa propre liberté. Il ne pouvait s'arrêter. Il était obnubilé par ce qu'il voyait.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace

“Se redressant, elle se sentit possédée par quelque chose d'insolite. De tréfonds d'elle-même,comme d'une source profonde,elle poussa un cri, un unique cri, le seul qui put jaillir.”
― Tarjei Vesaas, The Ice Palace