“— Аз съм особен човек — продума лелята след малко.
Вече приближаваха къщата й, а и минутата на тяхната раздяла. После тя продължи:
— Една наистина странна жена. Когато се случи нещастието, хората тук направиха всичко за мен, а ето че сега аз обикалям в мрака, вместо да се сбогувам с тях, както се полага. — Как мислиш, Сис? — попита, тъй като момичето мълчеше.
— Не мога да кажа нищо.
— А ето че се разхождам и със задната мисъл, че щом ти си с мен тази вечер, ще им разкажеш, и наистина ще ти бъда признателна, ако го направиш. Знам, че нормалните хора не постъпват като мен.”