Алкохол Quotes

“Моите родители имаха огромното и изключително умерено удоволствие да живеят скромно и свито, разумно и неинтересно, безцеремонно отхвърляйки мисълта, че трябва да се потърси някакъв по-значим, освен самото живеене, смисъл в проклетия им и лайнян живот. И двамата твърдяха, че живеят заради децата си. Децата са смисълът на живота им. Това ме побъркваше, защото си казвах: „Значи смисълът и на моя живот трябва да е в децата ми. И на моите деца да е в децата им. И на децата на моите деца да е в децата им и така... Няма ли някой да се пробва и да престане да прехвърля топката? Да си намери свой собствен смисъл в своя тъп живот, без да натоварва децата си?”, казвах си. Ами аз пък не исках да съм смисъл на живота им!”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Някой в България засяваше тръни по протежение на пътищата и чрез безнадеждния им вид убиваше малките остатъци от надежда.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Здравият се мъчи, когато не се чувства добре, защото смята, че е длъжен да се чувства добре. Но размазаният като мене чувства, че в това да го боли и да му е зле има нещо законно и естествено и той може да е спокоен и да се оплаква и да страда на воля.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Много е казано за способността на човек да бъде щастлив. Да бъде щастлив въпреки всичко. Малко е казано за другата грамадна човешка способност. Да бъде нещастен. Умеех да бъде наистина нещастен! Дали този непрекъснат стремеж към нещастие не беше някаква злокачествена разглезеност? Как ли би се радвал всеки един слаб и лишен от късмет човечец ако имаше моите дадености? А аз им се подигравах и ги пилеех, обхванат от недоволство. Дали това не беше някаква болест на мозъка, при която удовлетворението от иманите неща не беше невъзможно? Някаква спонтанна ампутация на щастието може би? Все бях недоволен, все негодувах, все търсех ли търсех нещастието. Не можех да си го обясня. Знаех, че хората могат да бъдат щастливи, но не го умеех това.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“Светът е сега е грозен и без надежда, и без вяра. Той затова е грозен - няма вяра, няма цел, няма надежда. И човек, за да прости цялата му грозота, пие или се побърква, захваща се с някакви дреболии и глупости, със самозаблуди.”
― Калин Терзийски, Алкохол

“- И как ще им се отблагодариш? Какво, какво ще им дадеш за това, че така хубаво ти представят книгата?
- Нищо. Приятелството си, себе си - какво можем да дадем на хората въобще, Марта?!”
― Калин Терзийски, Алкохол