Алкохол

by Калин Терзийски, Kalin Terzijski, Деяна Драгоева

Роман-изповед без кокетничене и пози. Честен и тъжен не до болка, а до аутопсия. Заради черния му хумор може да умреш от смях. Романът е за възхода и падението на детството, любовта, брака и приятелството в социалния и политически ад наоколо. За лудостта да си психиатър. За болката да си санитар. За изпитанието да си писател в епоха, която се нуждае от молове. Това е роман за фалшивото спасение в алкохола и за дългото завръщане към живот без фалшификати. Роман, който е обречен да се превърне в събитие за българската литература

Genres: Bulgarian Literature, Contemporary, Biography, Audiobook

352 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

Мъка е да се чете това…

Някога Терзийски е бил беден, простоват и неприятен алкохолик, имаш се за Творец. Сега Терзийски е беден, простоват и неприятен човечец, имащ се за не знам какво.

И е русороб - презряно и долно същество. С другари като безродния урод Карбовски и кварталните пияници - бивши соц военни, толкова…

Dnf на 10%.

P.S. Ревюто е посветено на КТ основно, поради абсолютно нечетивната и неподлежаща на анализ бъркоч, която трябва да минава за роман…

[Vasil Kolev · Rating 5 out of 5]

Направо да не повярва човек, че има останaли хора в тая държава, дето да могат да пишат.

Честно казано, очаквах някаква средна по качество боза, но освен, че могат да пишат, авторите са имали и доста добър редактор - няма излишни неща, няма моменти, които ей-така да прескачаш, понеже са някакви скучни и отнесени описания или мисли без връзка с останалото.

Книгата е най-хубавото описание на алкохолизма, на което съм попадал. Помага и това, че авторът освен акохолик и писател е и завършил психиатър, което го кара постоянно да се вглежда в себе си и да стига до доста интересни изводи.
(човекът освен това е и поет, но това определено не е развалило книгата)

[Vladimir Grigorov · Rating 1 out of 5]

Ако се махнат думите "алкохол", "пия", "чаша", "100 грама", книгата ще намалее наполовина. Очаквано, като се има предвид какво пише под името на авторите на предната корица. От това, което остава, може да дестилират няколко ценни капки лично откровение. Всичко друго е едно долнокачествено бигбрадърско джибри - автобиография на човек без биография. За фон на алкохолизма са разхвърляни случки с Мартин Карбовски и разговори с някаква си Марта. Признавам, че бях карбо-зависим през най-ярките години на Егоист, но тези клюки не събудиха интерес в мен.

[Бранимир Събев · Rating 2 out of 5]

Изкарах до 50-а страница и спрях. Тия скучи пиянски философствания хич не са за мен. Една звезда отгоре заради главния герой: пиянка и творец, тъжен и жалък, будещ съжаление, но поне не се превъзнася.

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Попрехвърлих книжката. Може да се резюмира с два реда: Аз го мислех за поет, а той излезе обикновен пияница.
За хората извън бранша това може да е някакво откровение, но мен ми се налага постоянно да работя с такива хора. Особено в Мон Парнас.
За жалост - дори и с такива като пророчицата Магда (не е измислен образ). Литературно книгата е грамотна. Не е епос от типа на "Кастинг за месия", нито открива нови литературни хоризонти, но е читаема, авторът умело играе с думите.
Основният проблем е, че описва единственото, което познава - собствения си живот, а той, въпреки дорисувките е ужасно скучен.
Може би за хора, които не познават този свят и този вид живот, книгата е интересна. Не случайно се продаде в сериозни тиражи. Но аз просто не получих нищо от нея - тези неща съм ги виждал и до изводите съм стигнал доста преди автора (все пак е малко по-малък).

[Konstantin · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Със сигурност не бях чел нищо подобно на това преди. И със сигурност ще я прочета отново. Не подозирах, че български автор ще ме грабне така. Препоръчвам горещо на всички, на които им се чете нещо нестардартно, истинско и силно!

[Kaloyana · Rating 5 out of 5]

Изобщо не се сещам някой български писател да ми е харесвал толкова. Да няма грам претенция, надути пуевски тъпотии, да се прави на умен извисен и не знам какви други глупости заради които съвременната българска литература за мен все си остава плах опит и оффффф след това. Калин Терзийски съм го подценявала, заради медийните му изяви и излагации не мислех, че може да напише нещо кой знае какво. Мислех си, че някой от тези, които ако успеят да подредят 5 думи добре, пишат и издават тъпотии завинаги. Обаче Калин пише мега яко - просто, честно, брутално - ужасно обичам някой да осмива всички тъпаци и надути тъпанари, живота и гадориите му и да може да осмива себе си най-вече, абе много е готин. По някакъв начин ми напомня на Буковски - как храни наред всички тъпотии, но без да го имитира. Обичам умни смешно-тъжни образи. Може би най-трудното нещо е, ако имаш талант да не си повярваш много, ада си го ползваш със здраве. Калин успява.

Аудио книгата е прочетена супер добре от Димитър Кръстев и кефът беше пълен.

[Петър Стойков · Rating 1 out of 5]

Алкохол представлява безсмислените пиянски бълнувания на някакъв, който се има за поет и единственото що-годе забележително нещо е че се върти в орбитата на Карбовски и от време на време споменава името му…

Та тоя поет решил да пише книга за… така и не стана ясно за какво, но става ясно че много му се иска да е декадент и бохем, като ония поети и писатели, които много пият, повръщат и ебат и някак между другото пишат велики произведения. Само че той едва до пиенето и повръщането го е докарал за сега.

[Adelina · Rating 3 out of 5]

Заслужава четенето заради честността, с която е написана, и заради безмилостното дълбаене в собствената душа!

[iffi · Rating 4 out of 5]

След review-то на Longanlon очаквах книгата да е някаква пълна боза, пълна с пиянски бълнувания. А тя се оказа пълна с доста интересни разкази, за това какво мислят и чувстват алкохолиците(в конкретния случай - Калин Терзийски) и разсъжденията му за живота след това - в началото на трезвеността.
Определено много ми допадна книгата и мисля, че се получи добре, че я прочетох след другата му книга, за случките в Психиатрията (Лудост)

[George · Rating 1 out of 5]

Не отричам таланта на Калин Терзийски, но след месеци мъчене и подхвърляне дори не я довърших.

Има си своите добри моменти, но ми писна от пиянското бръщолевене, което заглушава творческите умения на автора.

Неуспешен опит да се философтсва зад паравана на всекидневието на един алкохолик, от когото никой не се интересува.

[Диана Петрова · Rating 3 out of 5]

През тази книга можеш да влезеш в кожата на алкохолика, който не си познавал до този момент, но нищо повече.
Личи си, че авторът е психоаналитик, който се опитва да бъде и писател.
По-скоро звучи като наръчник за близки на алкохолика у дома.

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Не е лоша, ама мн тегаво става на моменти, чак човек да се чуди дали да му се припие (без)крайно или да му се отпие завинаги...

[Momchil Kolev · Rating 5 out of 5]

Истинско преживяване пълно с дълбоки бутилки и дълбоки мисли

[Georgi Popov · Rating 5 out of 5]

Психиатър, поет, алкохолик. Искрен до болка, разкриващ житейската драма на една дълбока и чувствителна душа. Преминаването през погледа на такова широко съзнание вещае само обогатяване .

[Svetlana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

На мен Калин Терзийски много ми допада. Това е втората негова книга, която прочетох и със сигурност няма да е последната.

[Raya Dimitrova · Rating 3 out of 5]

Да се опиташ да разбереш един пияница означава да сложиш предразсъдъците настрана, да изхвърлиш съдийското чукче, да изкараш съзнанието си на разходка извън 4-те стени, които обществото така грижовно е издигнало около него и да го пуснеш да тича свободно по безкрайното поле, наречено опознаване на човешкия дух. За него, именно, става въпрос в тази книга. Анатомия на духа. И на алкохолизма.
Една от тези човешки книги, които водят мисълта към първата отбивка от магистрала Праволиние.

[Veronika · Rating 1 out of 5]

Най ме е яд, че няма да си върна часовете, прекарани в слушане на "Алкохол". Поне, понеже я слушах, а не я четях, имах възможността да правя паралелно и други, по-смислени неща.

1/3 безцелно пиянско фъфлене, 1/3 прехвърляне на отговорността за собствения пропаднал живот на някого друг (семейство, Марта, приятели), 1/3 любовно самопризнание към Мартин Карбовски. Тази книга представя автора в толкова лоша светлина, че почти ми става мъчно, че Карбовски все пак не му е простил.

[crazycatlady · Rating 3 out of 5]

Какво да кажа?Ами не беше чак толкова хубава книгата колкото си мислех,но не мога да не кажа,че имаше и някои много добри моменти.Порсто не беше моят стил много анти алкохолизма ми дойде краят и.Да кажем,че ако книгата беше свършила някъде по средата си щях да и дам 5 звездички.

[whatsthatcrap · Rating 1 out of 5]

Най-хубавият момент на тази книга е, когато след прочитането ѝ човек може облекчено да въздъхне "Слава богу, че Калин Терзийски не ми е никакъв, не трябва да живея покрай него и изцепленията му по никакъв начин не ме засягат".

[Nedelina Petkova · Rating 1 out of 5]

Потресаващо тъпа книга. Не знам кое ме дразнеше повече... евтиното вино/пелин, малоумната Марта или сянката на Карбовски в книгата. Единствено се чудя какво стана с "тая пуста Ив".

[Петър Р. Дойчев · Rating 4 out of 5]

„В България броят на хората, страдащи от алкохолна зависимост, се оценява на над 200 000 до 350 000 души, като данните показват лавинообразно нарастване. Проучвания сочат, че около 5% от населението е зависимо, 40% злоупотребяват с алкохол, а 90% употребяват алкохол …“
Или поне така отговаря AI на въпроса ми: „Колко са алкохолиците в България?“ Струва ми се безсмислено да му задавам следващия въпрос: „А колко от тях седнаха да напишат книга по тоя въпрос, която освен всичко друго и да си струва?“
Мисля си, но дано греша, че приживе Калин Терзийски не беше четен автор. Задоволявахме се с медийния му образ. Какво има да му четеш? Алкохолик! Доста удобно, наистина. И доста здравословно, защото, … не, наистина – какво имаме да му четем ние на тоя алкохолик? Ние, нормалните! … А сега прочетете още веднъж, но този път по-внимателно, второто изречение от първия абзац.
Всъщност книгата на Калин е много добра. Признавам си, че аз също не бях чел нищо от него. Признавам си, че и аз слагах знак за равенство между човека Калин и алкохолика. Сякаш алкохолът занулява всякакви човешки постижения и таланти. Нищо друго няма значение, ако си алкохолик. Но вероятно така трябва да бъде, ако се водим от мантрата за здравословност. Дай Боже да не идва до нас! Пу-пу-пу! И за всеки случай – един кръст!
Но то в крайна сметка историята ще отсъди що за литература е оставил след себе си Калин. На мен поне ми се струва, че онова, с което ще бъде запомнен, няма да е алкохолизмът. А на нас, нормалните, нека е простено, ако сме добавили волно или неволно към земната му нищета! Бог да го прости Калин Терзийски!

[Hristo (Chris) · Rating 4 out of 5]

Ако се поставиш на мястото на героя (автора) и за момент си представиш на какво прилича светът на един алкохолик, получаваш една различна перспектива за пиянството, което е толкова възвишено по нашите земи български. Определено е книга, която си струва да се прочете, а и начинът, по който Калин пише е изключително приятен и лек за четене.

[Elena · Rating 3 out of 5]

Можеш да откриеш доста разтърсващи мисли и истини за живота. Провокативна книга, понякога отблъскваща, но дърпаща те към себе си отново и отново, дори ако си решил да я оставиш, защото те дразни и те принизява. Болезнено откровена, човъркаща в мозъка. Заслужава си.

[D. Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Болезнено откровен!

[Liza Gradinarova · Rating 5 out of 5]

Doesnt't make you happy, but gives a lot of things to think on.

[George Mishkovitz · Rating 3 out of 5]

Но можах да докарам края. Не виждам нещо в този и това. Малко Буковски, малко Милър, малко за мен.

[Niki · Rating 2 out of 5]

Не че нещо,но авторът май има проблеми с алкохола.

Шегата настрана, в книгата има някои силни моменти,но в по-голямата си част представлява някакви случайно събрани размишления и пиянски истории.

[Margarita Garova · Rating 5 out of 5]

По-добър от Буковски

[Petko Bossakov · Rating 3 out of 5]

Книгата представлява сборник с пиянски мисли -- къде свързани, къде ��е -- и точно с това е интересна. Интересно е да надникнеш в главата на алкохолика и да видиш какво се случва там, но обикновено е невъзможна работа, именно защото къркането изкривява възможностите за смислено общуване. Затова е нужно пияницата да се вгледа в себе си, да изтрезнее, и да напише книга за емоционалното измерение на пиенето. А колко пияници са способни на това?

Калин Терзийски умее да си служи добре с българския език. Това не би трябвало да е плюс, а най-основно условие, преди човек да си помисли да издаде книга, списание, вестник или брошурка, но в България знаете, че всякакви хора пишат ли, пишат, като чукчата от известния виц. Както и да е, харесва ми начинът, по който използва думите - предава богат диапазон от данни, картини и емоции, но без оригиналничене и изнасилен стил.

Както и при поезията му, на моменти лично на мен ми идва в повече безцелното мрънкане и самосъжаление -- и точно тогава, когато ми иде да му тегля една майна, изведнъж отнякъде се появява вдъхновяващ порив на воля за живот и всичко си идва на мястото.

Като цяло книгата ми хареса, макар че на моменти зацикля и започва да се повтаря (а може би точно това е целта).