Размишления в катраненото буре Quotes

“Та знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че училищата са нещо подобно. Те имат един наръчник, един комплект инструкции и огромен брой различни модели пред себе си. И ще ти кажа, синко, че ти си бил един от моделите, който не е паснал на техните инструкции. Това е единствената причина да изостанеш. Заради това не умееш да четеш и пишеш. Така че приеми съвета ми и потърси правилния комплект инструкции и започни всичко наново, за да се опиташ да включиш тая твоя пералня. През това време, всяка вечер трябва да коленичиш до леглото си и три пъти да казваш „Аз не съм ненормален, а просто различен.” Ще направиш ли това, синко?”
― Jack Harte, Размишления в катраненото буре

“Най-много обичах да слушам самотните фермери, на средна възраст или вече стари, които живееха в най-отдалечените кътчета. На планински склонове. В края на малки, запустели пътища. Насред мочурищата. Тяхното уединение, пълната им изолираност увеличаваше самотата им повече, отколкото на останалите. Това ми беше познато. А историите им притежаваха особена острота, те преливаха от копнеж и разкаяние. В такъв един стил. Как всичко отишло по дяволите. Как възможностите били пропилени. Тези бяха моите хора. Но въпреки че разочарованието в техния живот вземаше връх над радостите, те не бяха озлобени. Оплакваха се, негодуваха срещу съдбата си до гняв, но гневът не ги правеше зли. Те бяха едни от най-топлите и щедри хора, които съм срещал. А бяха мнозина. Стотици. Самотници. И дяволски се радваха на моите посещения. Можете ли да повярвате?”
― Jack Harte, Размишления в катраненото буре

“Започнах да я разкопчавам отгоре надолу. Непохватно. Пръстите ми бяха вдървени и груби. Гледах как се разкрива вратът й. Гледах лопатките на гърба й. Белите презрамки на сутиена. Ханша й. Докато разкопчах и последното копче. Гърбът на роклята се задържаше на задника й. Точно под треперещите ми пръсти. Бях останал без дъх от възбуда. Трябваше да отстъпя леко, защото пенисът ми се изправяше, напрегнат и пулсиращ. Тя измъкна ръце от ръкавите, пусна роклята на пода и стъпи извън нея. Изрита обувките си настрани. Застана пред мен по сутиен и бикини.

Обърна лице към мен и пристъпи. Свали сакото ми и го сгъна върху облегалката на стола. После разкопча копчетата на ризата ми от яката надолу. Всяка фибра по тялото ми трепереше. Пенисът ми се напрягаше и пулсираше. Пръстите й бяха спокойни и нежни. Гърдите й допираха моите. Мускулите на бедрата и корема й потрепваха, докато разкопчаваше най-долните копчета и издърпваше ризата от панталоните ми. Сякаш един океан от топла плът се разгръщаше пред мен, канейки ме да разтопя вродения лед, канейки ме да окъпя вродената си самота в нейната успокояваща прегръдка.

Докато се навеждаше да разкопчае колана ми, гърдите й се поклащаха. Докосваха моите. Косата й галеше лицето ми. Вдишвах аромата на нейния парфюм. Гледах топлото полюшване на гърдите й. Усещах кокалчетата на ръката й върху напрегнатите мускули на корема си, докато разкопчаваше колана ми. И цялата напрегнатост на тялото ми започна да се топи и изтича. Изтичаше от пръстите на краката ми. Изтичаше от челото и тила ми. Изтичаше от върховете на пръстите ми, от ръцете ми. Напрежението изчезваше от всяка моя част. Топеше се, изтичаше. И всички струйки от топящото се напрежение се съсредоточаваха в слабините ми. Втурваха се с яростта на неудържим поток. Слабините ми се напрягаха като бент, който не може да удържи прииждащата вода. Бентът рухна. Неудържимият поток се вля в пениса ми. Преля към върха. Вече нямаше надежда затворената ярост да бъде спряна. И тя нахлу навън. Изля се. Изля се. Затворената ярост на цял един живот напрежение се изливаше в пълна невъздържана лекота.”
― Jack Harte, Размишления в катраненото буре