Jack Harte


Born
Ireland

Jack Harte is an Irish short story writer and novelist. He founded the Irish Writers' Union and the Irish Writers' Centre.

Harte's first novel, In the Wake of the Bagger, was published in 2006. It was commissioned by Sligo Co Council under the Irish Government's Per Cent for Art scheme. It tells the story of the Dowd family, who are uprooted from their home in Killeenduff and resettle as economic migrants in the Irish Midlands. It describes the tension between the traditional Irish way of life and the new realities of industrialization in rural Ireland. The novel was described in the Irish Independent as "one of the great books about Ireland. It was selected by Des Kenny as one of his 101 Irish Books You MUST Read – Kenny's Choice.
Harte's
...more

Average rating: 4.05 · 132 ratings · 31 reviews · 16 distinct worksSimilar authors
Размишления в катраненото буре

by
4.17 avg rating — 60 ratings — published 2007 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
След багера

by
3.60 avg rating — 48 ratings — published 2006 — 3 editions
Rate this book
Clear rating
From Under Gogol's Nose

4.80 avg rating — 5 ratings — published 2004 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
To the Limits of Endurance:...

by
4.50 avg rating — 4 ratings — published 2007 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
Murphy in the underworld: S...

it was amazing 5.00 avg rating — 3 ratings — published 1986
Rate this book
Clear rating
Rehabilitating the Serpent

it was amazing 5.00 avg rating — 2 ratings
Rate this book
Clear rating
Reflections in a Tar-Barrel

it was amazing 5.00 avg rating — 2 ratings
Rate this book
Clear rating
Птици и други разкази

by
4.33 avg rating — 3 ratings — published 1997 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
Language of the Mute

it was amazing 5.00 avg rating — 1 rating
Rate this book
Clear rating
Backpacking weltweit: Rucks...

0.00 avg rating — 0 ratings
Rate this book
Clear rating
More books by Jack Harte…

Upcoming Events

No scheduled events. Add an event.

“Ти си в мен като фигурката във вътрешността на матрьошка. Знаеш ли какво е матрьошка? Не, разбира се......
Матрьошката представлява кукла, поставена в кукла, поставена в кукла. Ти си най-вътрешната. У мен. Малко, усмихнато човече. Ти не растеш, не се променяш. Ти само обличаш кожа върху кожа, като ризи, всяка нова маска - неточно копие на първата. Като че някаква изначална болка в центъра издига щит след щит, да се предпази от нова скръб, нахлуваща от вън. Така ли е с всеки и с всичко? Нима и грамадният дъб пази своята първична рана, която обраства с нова кора срещу жестокостта на всяка нова зима? Не знам.
...................
Но какво да направя, за да те стигна? Да троша една след друга? Да събличам дрехите, които си навлякъл срещу ледения вятър на живота? Или да пробия обвивката с един точен изстрел?”
Jack Harte, След багера

“Помниш ли гледката на кон и рало, които браздят зелено поле в самия край на зимата? Онова тясно зелено поле покрай Рак Роуд, което се спуска на вълни към морето? Мъжът зад ралото подтиква коня с кратки думи като удари на камшик и бърза да обърне почвата, за да улови първото топло слънце в деня на света Бриджит.

А белите птици от брега, изгладнели от зимната оскъдица, се събират на ята и се спускат в хищни набези над прясно изораната земя. Пищят и крякат в спор за плячката. Кафявата ивица върху зеленото поле се разраства и привлича още птици, които се спускат в пръстта и я усвояват, сигурни, че гладът е свършил.

И с багера беше така, нали? Помниш багера, плъзнал със своите вериги по торфеното блато на Мидландс, огромна машина от стомана и целеустременост, размахваща своите зъбци и ножове, разрязваща повърхността на пролетното торфище със своите остри като бръснач кофи. Стрелата се спуска надолу, забива челюсти и откъсва парчета прогизнал торф. Победоносните кофи издигат своята плячка високо нагоре и нагоре и я изсипват в бумтящия стомах на машината. А екскрементите, изстискани през стоманеното черво, излизат, наредени на подноси, сякаш са от фараон, минават по дългото рамо и падат отстрани на редове.

И ние вървяхме след багера като гладни птици. Долетели от Кери и Донегал, от Клеър и Мейо, от всичките бедни графства по западния бряг на Ирландия. И още преди да дойде лятото се разпилявахме на ята по торфището, намирайки прехрана в екскрецията на багера, ликуващи в своята победа над нуждата, усвояващи земята.”
Jack Harte, След багера

“Гледах тази равна шир, това бъдеще, докато татко размени няколко думи с мама и останалите, които зяпаха през страничните дъски на каросерията. Мама беше настояла да пътува отзад с останалата част от семейството. Татко единствен знаеше къде отиваме, затова трябваше да седи в кабината и да показва пътя на шофьора, който никога дотогава не бе напускал границите на графство Слайго. И когато ми предложиха мястото в кабината между Мартин Хенри и татко, аз бързешката приех. Но когато чух песента, която постепенно се разнесе зад нас, помислих си, че може би съм сбъркал и може би е по-забавно в гнездото, оформено от дюшеците и завивките, разположени между масата, столовете, шкафа, рамките на леглата, всичките ни мебели.

След като разгледах бъдещето, отидох отзад да позяпам миналото. ”
Jack Harte, След багера

Topics Mentioning This Author

topics posts views last activity  
Around the World ...: Ireland 31 721 May 30, 2018 09:08PM  


Is this you? Let us know. If not, help out and invite Jack to Goodreads.