Цанко

“Както се оказа, Драконъс грешеше.
Имаше още един. Още един.
Появи се с мощта на планина, рухнала в дълъг, оглушителен, унищожителен взрив. Сребристите облаци се разкъсаха, пометени от тъмни ветрове. Легионите, притискащи от всички страни, заотстъпваха в ужас и хиляди брънки на стягащия се кръг, спечелени с такава ярост, бяха изгубени в един миг. Драконите запищяха. Изригнаха гласове, изтръгнати сякаш от гърлата — от натиска, болката, смазващата сила…”
― Steven Erikson, Toll the Hounds

“Now get going. You'll find a way of calm through."
"And you, Mael?"
"I'll drop in later. I've things for you to do, Withal. But for now," he faced inland, "I'm going to beat a god senseless.”
― Steven Erikson

“Докато крачеше напред, повиши глас: знаеше, че ще го чуват, знаеше, че Майката Тъма му е дала това. „За своя народ. За този ден, за този най-отчаян ден.“
— Лорд Нимандър е отишъл в двореца. Опитва се да отклони Силана от пътя й. Каква полза да спечелим битката, ако губим войната? Ако не бе това, щеше да е тук. Щеше той да ви говори. Но не е. И… този път, този единствен път, това е добре — защото като мнозина от вас, аз бях роден в този свят.
Айринд бе до него, готов за удара. Мечът изтрещя в щита и звукът отекна като железен вик.
— Лорд Аномандър Рейк ви отведе на друг свят. Бори се да ви даде цел — основание да живеете. И за мнозина в това той се провали. Но за тези, които сте тук — за вас, — той не се провали!
Замахна отново с меча и сблъсъкът разтърси ръката му.
— Поиска от вас да се сражавате във войни, които не бяха ваши. Поиска от вас да се преклоните на каузи, които не бяха ваши. Сто знамена, сто града — съюзници, които ви приемаха радушно, и съюзници, настръхнали враждебно. Съюзници, които ви благославяха, и съюзници, които се бояха от вас. И вашите събратя умираха, ох, как умираха — отдаваха живота си за каузи, които не бяха техни.
Мечът изтрещя отново и този път Айринд едва не се огъна под удара. Спинок чу накъсания му дъх.
— Всички бяха различни и всички бяха едни и същи. Но тази кауза — истинската кауза, която ви предложи — не се промени!
Ударът смъкна Айринд на колене.
Друг войник пристъпи на мястото му и приготви щита си. Звукът от настъпващите зад Спинок воини бе шепот — дихания, шумолене на броня, ботуши, търсещи здрава опора в листата.
— Вашият господар мислеше — всеки път — мислеше… за този момент.
Мечът отново блесна.
— Всеки път, всеки път. Каузата бе справедлива!
Тряс!
— Трябваше винаги да ви го напомня. За този ден!
Тряс!
— Днес Тайст Андий се бият за себе си!
И този път други оръжия отекнаха по ръбовете на щитове.
ТРЯС!
— За своя дом!
ТРЯС!
— За своя род!
ТРЯС!
Мечът потрепери в ръката му. Войникът до него се олюля и се свлече, щитът му бе разцепен на две.
Задъхан, Спинок Дурав продължи напред. „Аномандър Рейк — гледаш ли това? Виждаш ли тези лица — всички тези лица зад мен?“
— Този път! Чужди се бият във ваше име! Чужди умират за вас! Вашата кауза — не е тяхната!
ТРЯС!
Сблъсъкът го тласна напред, прониза го целия като нещо свято.
— Деца на Майката Тъма, човешки същества умират във ваше име!
ТРЯС!
Самият въздух затрепери от удара. Порой вода — полепнала по високите клони, по иглички и листа — се изсипа на дъжд със съсък.
Спинок вече чуваше грохота на битката напред.
„Виждаш ли, Аномандър? Стари приятелю, виждаш ли?“
„Това е наша война.”
― Steven Erikson

“But Hood was not yet done with her. He swung her up again, spun and once more hammered her onto the stone. 'I have had,' the Jaghut roared, and into the air she went again, and down once more, 'enough' - with a sob the crushed, broken body was yanked from the ground again - 'of- 'your- justice!”
― Steven Erikson, The Crippled God