Цанко > Цанко's Quotes

“Хората, които много дълго са упражнявали власт, накрая се отъждествяват с длъжността си и започват да смятат всяко посегателство към личността си за пряко посегателство спрямо държавния интерес.”
― Морис Дрюон

“Surprising what you can dig out of books if you read long enough, isn't it?”
― Robert Jordan

“Here is your flaw, Shaitan, Lord of the Dark, Lord of Envy, Lord of Nothing, here is why you fail. It was not about me. It’s never been about me.”
It was about a woman, torn and beaten down, cast from her throne and made a puppet. A woman who had crawled when she had to. That woman still fought.
It was about a man that love repeatedly forsook. A man who found relevance in a world that others would have let pass them by. A man who remembered stories and who took fool boys under his wing when the smarter move would have been to keep on walking. That man still fought.
It was about a woman with a secret, a hope for the future. A woman who had hunted the truth before others could. A woman who had given her live, then had it returned. That woman still fought.
It was about a man whose family was taken from him, but who stood tall in his sorrow and protected those he could.
It was about a woman who refused to believe that she could not help, could not heal those who had been harmed.
It was about a hero who insisted with every breath that he was anything but a hero.
It was about a woman who would not bend her back while she was beaten, and who shown with a light for all who watched, including Rand.
It was about them all.
~Rand al Thor”
― Robert Jordan, A Memory of Light

“Dovie'andi se tovya sagain!”
― Robert Jordan

“You didn't listen to me," Lan whispered. One last lesson. The hardest. Demandred struck, and Lan saw his opening. Lan lunged forward placing Demandred's sword point against his own side and ramming himself forward onto it.
"I did not come here to win," Lan whispered, smiling. "I came here to kill you. Death is lighter than a feather."
Demandred's eyes opened wide, and he tried to pull back. Too late. Lan's sword took him straight though the throat.”
― Robert Jordan, A Memory of Light

“Kneel and swear to the Lord Dragon, or you will be knelt.”
― Robert Jordan, Lord of Chaos

“All that is gold does not glitter,
Not all those who wander are lost;
The old that is strong does not wither,
Deep roots are not reached by the frost.

From the ashes a fire shall be woken,
A light from the shadows shall spring;
Renewed shall be blade that was broken,
The crownless again shall be king.”
― J.R.R. Tolkien, The Fellowship of the Ring

“It's the job that's never started as takes longest to finish.”
― J.R.R. Tolkien, The Lord of the Rings

“Fairy tale does not deny the existence of sorrow and failure: the possibility of these is necessary to the joy of deliverance. It denies (in the face of much evidence, if you will) universal final defeat...giving a fleeting glimpse of Joy; Joy beyond the walls of the world, poignant as grief.”
― J.R.R. Tolkien

“Както се оказа, Драконъс грешеше.
Имаше още един. Още един.
Появи се с мощта на планина, рухнала в дълъг, оглушителен, унищожителен взрив. Сребристите облаци се разкъсаха, пометени от тъмни ветрове. Легионите, притискащи от всички страни, заотстъпваха в ужас и хиляди брънки на стягащия се кръг, спечелени с такава ярост, бяха изгубени в един миг. Драконите запищяха. Изригнаха гласове, изтръгнати сякаш от гърлата — от натиска, болката, смазващата сила…”
― Steven Erikson, Toll the Hounds

“And now the page before us blurs.
An age is done. The book must close.
We are abandoned to history.
Raise high one more time the tattered standard
Of the Fallen. See through the drifting smoke
To the dark stains upon the fabric.
This is the blood of our lives, this is the
Payment of our deeds, all soon to be
Forgotten.
We were never what people could be.
We were only what we were.

Remember us.”
― Steven Erikson, The Crippled God

“But Hood was not yet done with her. He swung her up again, spun and once more hammered her onto the stone. 'I have had,' the Jaghut roared, and into the air she went again, and down once more, 'enough' - with a sob the crushed, broken body was yanked from the ground again - 'of- 'your- justice!”
― Steven Erikson, The Crippled God

“Now get going. You'll find a way of calm through."
"And you, Mael?"
"I'll drop in later. I've things for you to do, Withal. But for now," he faced inland, "I'm going to beat a god senseless.”
― Steven Erikson

“Докато крачеше напред, повиши глас: знаеше, че ще го чуват, знаеше, че Майката Тъма му е дала това. „За своя народ. За този ден, за този най-отчаян ден.“
— Лорд Нимандър е отишъл в двореца. Опитва се да отклони Силана от пътя й. Каква полза да спечелим битката, ако губим войната? Ако не бе това, щеше да е тук. Щеше той да ви говори. Но не е. И… този път, този единствен път, това е добре — защото като мнозина от вас, аз бях роден в този свят.
Айринд бе до него, готов за удара. Мечът изтрещя в щита и звукът отекна като железен вик.
— Лорд Аномандър Рейк ви отведе на друг свят. Бори се да ви даде цел — основание да живеете. И за мнозина в това той се провали. Но за тези, които сте тук — за вас, — той не се провали!
Замахна отново с меча и сблъсъкът разтърси ръката му.
— Поиска от вас да се сражавате във войни, които не бяха ваши. Поиска от вас да се преклоните на каузи, които не бяха ваши. Сто знамена, сто града — съюзници, които ви приемаха радушно, и съюзници, настръхнали враждебно. Съюзници, които ви благославяха, и съюзници, които се бояха от вас. И вашите събратя умираха, ох, как умираха — отдаваха живота си за каузи, които не бяха техни.
Мечът изтрещя отново и този път Айринд едва не се огъна под удара. Спинок чу накъсания му дъх.
— Всички бяха различни и всички бяха едни и същи. Но тази кауза — истинската кауза, която ви предложи — не се промени!
Ударът смъкна Айринд на колене.
Друг войник пристъпи на мястото му и приготви щита си. Звукът от настъпващите зад Спинок воини бе шепот — дихания, шумолене на броня, ботуши, търсещи здрава опора в листата.
— Вашият господар мислеше — всеки път — мислеше… за този момент.
Мечът отново блесна.
— Всеки път, всеки път. Каузата бе справедлива!
Тряс!
— Трябваше винаги да ви го напомня. За този ден!
Тряс!
— Днес Тайст Андий се бият за себе си!
И този път други оръжия отекнаха по ръбовете на щитове.
ТРЯС!
— За своя дом!
ТРЯС!
— За своя род!
ТРЯС!
Мечът потрепери в ръката му. Войникът до него се олюля и се свлече, щитът му бе разцепен на две.
Задъхан, Спинок Дурав продължи напред. „Аномандър Рейк — гледаш ли това? Виждаш ли тези лица — всички тези лица зад мен?“
— Този път! Чужди се бият във ваше име! Чужди умират за вас! Вашата кауза — не е тяхната!
ТРЯС!
Сблъсъкът го тласна напред, прониза го целия като нещо свято.
— Деца на Майката Тъма, човешки същества умират във ваше име!
ТРЯС!
Самият въздух затрепери от удара. Порой вода — полепнала по високите клони, по иглички и листа — се изсипа на дъжд със съсък.
Спинок вече чуваше грохота на битката напред.
„Виждаш ли, Аномандър? Стари приятелю, виждаш ли?“
„Това е наша война.”
― Steven Erikson

“My flesh is stone. My blood rages hot as molten iron. I have a thousand eyes. A thousand swords. And one mind.
I have heard the death-cry. Was she kin? She said as much, when first she touched me. We were upon the ground. Far from each other, and yet of a kind.
I heard her die.
And so I came to mourn her, I came to find her body, her silent tomb.
But she dies still. I do not understand. She dies still—and there are strangers. Cruel strangers. I knew them once. I know them now. I know, too, that they will not yield.
Who am I?
What am I?
But I know the answers to these questions. I believe, at last, that I do.
Strangers, you bring pain. You bring suffering. You bring to so many dreams the dust of death.
But, strangers, I am Icarium.
And I bring far worse.”
― Steven Erikson, Dust of Dreams

“It’s the ignorant who find a cause and cling to it, for within that is the illusion of significance. Faith, a king, queen or Emperor, or vengeance…all the bastion of fools.”
― Steven Erikson, Deadhouse Gates

“In that Malazan Book of the Fallen, the historians will write of our suffering, and they will speak of it as the suffering of those who served the Crippled God. As something … fitting. And for our seeming fanaticism they will dismiss all that we were, and think only of what we achieved. Or failed to achieve.
And in so doing, they will miss the whole fucking point.”
― Steven Erikson, The Crippled God

“This is Quick Ben’s game, O Elder. The bones are in his sweaty hands and they have been for some time. Now, if at his table you’ll find the Worm of Autumn, and the once Lord of Death, and Shadowthrone and Cotillion, not to mention the past players Anomander Rake and Dessembrae, and who knows who else, well – did you really believe a few thousand damned Nah’ruk could take him down? The thing about Adaephon Delat’s game is this: he cheats.”
― Steven Erikson, The Crippled God

“All that is worshipped is but a reflection of the worshipper.”
― Steven Erikson, The Bonehunters

“What's a philosopher?' said Brutha.
Someone who's bright enough to find a job with no heavy lifting,' said a voice in his head.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“Bishops move diagonally. That's why they often turn up where the kings don't expect them to be.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“I think," he said, "I think, if you want thousands, you have to fight for one.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“There’s no point in believing in things that exist.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“There will be justice," said Brutha. "If there is no justice, there is nothing.”
― Terry Pratchett, Small Gods

“Остоковената фантазия не поема рискове: тя не изобретява нищо, а имитира и тривиализира. Лишава старите истории от тяхната интелектуална и етична сложност, превръща действието им в жестокост, актьорите им в кукли, а искрения им разказ - в сантиментална баналност.”
― Урсула Ле Гуин

“The more you dream of one particular and pleasing thing, Ralata, the quicker it palls. The edges get worn down, the lustre fades. To leave such obsessions behind, dream of them often.”
― Steven Erikson

“Проклятието не идваше от бога. То идваше от него самия и се коренеше в собствените му дела. И това бе еднакво вярно за всички хора и всички възмездия.
"Тамплиерите вече почти не спазваха правилата си. Отклонили се бяха от служенето на християнството и се занимаваха само с парични сделки. Порокът се промъкваше в редиците им и подкопаваше величието им. Затова те носеха в себе си своето проклятие и бе справедливо орденът им да бъде премахнат. Но за да ликвидирам тамплиерите, назначих за архиепископ брат си, амбициозен и подъл човек, който ги осъди за измислени престъпления. Така че никак не е изненадващо, че брат ми участва в съда, който осъди и мен за измислени престъпления. Не трябва да го упреквам за измяната му: аз я подкладох... Защото Ногаре бе изтезавал много невинни хора, за да измъкне от тях признания, които той си въобразяваше, че са необходими за общественето благо, неприятелите му в крайна сметка го отровиха... Защото Маргьорит Бургундска бе омъжена от политически съображения за принц, когото не обичаше, тя му изневери. А защото изневери, бе разобличена и хвърлена в затвора. Защото изгорих писмото ѝ, което можеше да освободи крал Луи, аз погубих Маргьорит и погубих същевременно самия себе си... Дори когато сме наказани заради неверни обвинения, винаги има една истинска причина за възмездието. Всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, носи в себе си в своето проклятие.”
― Морис Дрюон