милена петрова

“Мъжко стопанство

Той е от тези мъже, дето всичко си вършат самички.
Трябва да го обичаш със все шкафчета и полички.
С онова, което е в тях или навън се подава.
Няма вещ, която съхранение не заслужава.
Чукчета, клещи, длета и свредели, и епруветки,
гвоздеи, шнурчета, дюбели разни, някакви четки,
тубички от лепило, колекция камъни речни,
менгеме и наковалня, бурканче с тайнствена течност,
стар будилник, край него - всичките извадени части,
мъртъв бръмбар в шишенце, флакончета, смазки и пасти,
летвички къси и дълги, уплътнения, кламери,
три пера от водна кокошка от езерото Мамри,
няколко тапи от шампанско, затънали във цимент,
две стъкълца, потъмнели при някакъв експеримент,
плочки, дъсчици и гумички, картончета дребни,
които били са или пък ще бъдат потребни,
ключове цяла дузина, кожа, ръкави от дрешка,
някакви дръжки за нещо, и прашка съвсем момчешка...
Да изхвърлим - попитах - част от богатството прашно?
Този, когото обичам, изгледа ме страшно.

"Męskie gospodarstwo"
превод: Иван Вълев”
― Wisława Szymborska, Wiersze wybrane

“Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,
разместваш въздуха
на цялата вселена.”
― Борис Христов, Вечерен тромпет. Честен кръст

“Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най - голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Ние сме птици и летим.”
― Александър Секулов, Островът

“След всяка война
някой трябва да разтреби.

"Край и начало”
― Wisława Szymborska, Koniec i początek