Виктория

“- Учителката ни накара да напишем съчинение за това какви искаме да станем като големи - разказва Ноа.
- Ти какво написа?
- Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък.
- Това е много добър отговор.
- Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всики големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.
- Написа ли това в съчинението?
- Да.
- Какво каза учителката ти?
- Каза, че не съм разбрал задачата.
- А ти какво й каза?
- Казах, че тя не е разбрала отговора.”
― Фредрик Бакман

“…Ирина се носеше вече от течението на живота, не правеше никакви усилия да му противостои. Стори му се, че последният шанс за спасяването й бе провален от самата нея. Той погледна лицето й с надежда да зърне в него предишната чистота, която го отличаваше от лицата на толкова други жени, но не видя нищо. Сега това бе лице на жена, която осигуряваше доходите си — остро, напрегнато, тревожно, дори някак противно с израза си на упорита самоувереност. … Нещо топло и нежно бе изчезнало завинаги от личността й. И тогава Костов съзна, че тя щеше да остане любовница на Борис, но вече пресметлива, невярна и може би подла като всички жени, които продаваха любовта си за пари.”
― Димитър Димов, Тютюн. Том първи