Evtim

“Here we are, alone again. It's all so slow, so heavy, so sad. . . I'll be old soon. Then at last it will be over. So many people have come into my room. They've talked. They haven't said much. They've gone away. They've grown old, wretched, sluggish, each in some corner of the world.”
― Louis-Ferdinand Céline, Death on the Installment Plan

“People can't fly because they don't believe they can. If nobody ever showed people they could swim, everybody'd drown if they were dropped into the water.”
― William Wharton, Birdy

“Спокойно осъзнавам каква цивилизована личност съм - нуждата, която имам от хора, от разговори, книги, театър, музика, кафенета, питиета и прочие. Ужасно е да бъдеш цивилизован, защото, когато стигнеш края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата. Да бъдеш цивилизован, означава да имаш сложни потребности. А човек, когато е напълно завършен, не бива да има нужда от нищо.”
― Henry Miller, Tropic of Capricorn

“Може би е време да започна да се уча да старея. Ако ми привърви ще имам около двайсет години на разположение. Трябва да намеря начин да се подготвя и приспособя към физическата слабост, болката, умствената немощ, отслабената памет, липсата на толерантност - толкова неща, които сега ме ужасяват.

Трябва да се подготвя за неизбежните подтискащи стени, които ще се издигат между мен и другите, трябва да бъда готов да приема бавното, но сигурно отдалечаване на децата ми, докато в най-добрия случай остане само толерантността. Ще трябва да се науча да приемам без обида болката, с която ще слушам как порасналите ми внуци се вбесяват от най-скъпите за мен душевни и морални ценности, докато техните идеи на свой ред ще измъчват мен.

Трябва да се подготвя за смъртта на дългогогодишни приятели, роднини, погребенията, на които ще ходя отсега нататък ще зачестяват. Трябва да се науча освен това да живея с тези, които остават около мен и които сигурно ще бъдат скучни и безинтересни. Трябва да бъда готов да наблюдавам дегенерирането на моето поколение.

И всичко това ще се случва с мен. Ще се превърна в досаден, отегчителен човек за другите, ще преча на разговорите им, ще се повтарям, ще схващам бавно, но бързо ще разбирам нещата погрешно, ще говоря нелогично. И всичко това вероятно ще бъде невидимо за мен. Дори няма да осъзная собствения си упадък. Той ще се прокрадва тайно, незабелязано, безшумно като пропълзяване на змия, без ясно доловими стъпки...

От друга страна трябва да се науча да се възпозвам от предимствата на възрастта. Татко ми даде добър пример. Вероятно няма да ми се налага да работя, да се занимавам с много от нещата, които не желая да върша. Ще се откажа от преслтдването на успех, жени, работа, власт, благополучие. Практически никой няма да зависи от мен. За пръв път от детството си ще вкуся отново от свободата, свободата да бъда себе си.

Ще имам време да лъкатуша по пътищата и завоите на живота си, да преживявам отново добрите моменти, да преработвам или да опитвам да коригирам лошите. Надявам се още да мога да разбера нещо за смъртта, да проникна във видимата й неочакваност и безвъзвратност, да се науча да я приемам като източника, причината за живота, както го познаваме.

Познавам се достатъчно добре обаче за да знам, че ще направя всичко възможно за да отлагам до края осъществяването на тези мои мъдри решения. Няма да разхлабя хватката си с живота, няма да се предам лесно. Това може да затрудни остаряването и смъртта ми.”
― William Wharton, Dad