Jenn George

“Пролетта отрони листата си и лятото на любовта ни угасна, върбите се свеждат над реката и чуват се ридания в горите. Някакво предчувствие тежи на дърветата. Есен тежи на душата ми. И когато споменът за Теб минава над душата ми, по стъпките му пронизително ридаят отчаяни блянове, които се валят и плачат - както нападалите по земята листа крещят от болка, когато вървим по тях и ги тъпчем.”
― Никос Казандзакис

“Гневът винаги оставя след себе си огромна пустота, в която тутакси като наводнение се стоварва тъгата и се разлива широко като река, без начало и край. И сълзи, изворите им отново оживяха.”
― Олга Токарчук, Drive Your Plow Over the Bones of the Dead

“Ти ще напръскаш тази нощ с лъчите си леглото ми постлано,
за да умия на живота грубичките длани.”
― Jules Laforgue (1860-1887)

“От нощите си, о, Луна на Непорочното зачатие,
аз, дошъл от мрачните селения, човекът без значение,
обичам да се взирам от всички покриви на този Вавилон
и да си представям твоите климат, фауна и флора.

Не знам какво да си измисля и да ти го съобщя,
о, невероятен Сал, докосващ бреговете на нощта!

Цялата ти атмосфера не помръдва, унесена си в сън,
обвита си в тишина, тъй както гробницата тъмна,
и в блудкавото ти небе, където облаче не дреме,
дали прошепва вятърът, че тук смъртта е бреме?”
― Jules Laforgue (1860-1887)