Denis Nikolov

“George Orwell was not right that our freedom will be taken from some authoritarian master. We are giving it away for cheap dopamine.”
― Jimmy Carr

“Русия е била строго против Априлското въстание. "Въстание ще има" - твърдели емисарите на руския царизъм - „но само когато това реши Русия." Сигналите за подготовката на въстанието в България в началото на 1876 г. предизвикали истинска тревога всред официалните среди в Петербург и Москва. Взети били мерки да се парират всички действия на организацията. С помощта на руските емисари в Букурещ и на руските служители в посолството в Цариград били заловени и екстрадирани в Русия закупчиците на оръжие и муниции за въстанието. Това е една от причи ните на 20 април 1876 г. българският народ да се вдигне на въстание с кремъклии пушки и негоден барут, продаван скъпо и прескъпо „на черно" от турски спекуланти.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001

“Така, запазил етническото си единство през цялото пет вековно турско робство, преминал лъчезарно всенародно възраждане, проливал кръвта на хиляди свои синове и дъщери в многобройни въстания, съпричастен стъпка по стъпка с боевете на руските войски през Освободителната война от Свищов до Одрин, нашият народ се оказа през лятото на 1878 г. само частично освободен, но напълно разкъсан. Решенията на Берлинския конгрес са фатален момент в историята на българската народност, който оставя трайни следи и тежки последствия през цялото следващо столетие от политическото ни развитие, а вероятно и за в бъдеще. Заедно с това решенията на Конгреса са злокобният заряд, кой осъществяваше кървавите конфликти на Балканския полуостров почти през целия ХХ век, спечелвайки му незавидното име пред "барутен погреб" на Европа.”
― Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001

“Драматургията ми пое по-голямата част от времето, т.като смятам, че тя осъществява някак си по-активна връзка с хората, и в едно време, като нашето, има нужда да се казват нещата публично, в присъствието на много хора - нещо, което крехката поезия, уви, не може да постига. Поезията е самотно дело, самотен акт. Тя се извършва в самота. Според мене и се чете в самота. Тя е дело на нощта, предполагам, че и читателите четат поезия главно нощем. За да няма простаци, да им развалят настроението, вероятно.”
― Иван Радоев