Илона

“Сега нищо не е добре. Тялото ми е развалина. Умът ми е опустошен. Мислите ми са бавни и несвързани. Пак усещам хлъзгавите ледени змии, които се плъзват по външната повърхност на черепа ми, под кожата. Мръсните влечуги искат да нахлуят в главата ми и да се сплетат в кълбо. Едно огромно и студено кълбо, което съвсем скоро ще поеме контрол върху тялото ми.”
― Момчил Николов, Машини за любов

“We are machines, all of us...
And what does a machine do when too much is assigned to it? When too much coal, too much ink, too much information is forced violently through its channels?
Why, it stutters, it chokes, finally, it shuts down.
Where do they put the broken machines?
There is only one place.”
― Emilie Autumn, The Asylum for Wayward Victorian Girls

“Чамовите дъски, покривали някога пода на този нещастен дом, са били изтръгнати със сила, за да бъде разпален огън от тях. А там, където има огън, има и топлина, и сажди от пушек, и миризма на съхнещи дрехи. Премръзнали ръце и уши. Красиво осветени любовни сцени. А после - пепел. И въглени, разбира се.”
― Момчил Николов, Машини за любов

“A yawning hole deep inside me was begging to be filled up with words and thoughts and ideas and facts and fictions.”
Callum McGregor”
― Malorie Blackman, Noughts & Crosses