Теодора ♊️

“Когато очите ни се срещнаха, усетих, че пребледнявам. Обзе ме необяснимо чувство на страх. Разбрах, че съм срещнал човек с такова обаяние, на което, ако се поддам, би могло да ме погълне целия, цялата ми душа, изкуството ми дори. Никога не съм допускал външни обстоятелства да влияят на живота ми. Ти добре знаеш, Хари, колко съм независим по природа. Винаги съм бил господар на себе си, поне до срещата с Дориан Грей. И изведнъж… всъщност не знам как да ти го обясня. Нещо сякаш ми подсказа, че съм пред прага на критичен момент в моя живот.Изпитах странното усещане, че съдбата се готви да ми предложи изтънчени удоволствия, но и не по-малко изтънчени мъки. Изплаших се и се обърнах да си вървя.”
― Оскар Уайлд, Портретът на Дориан Грей

“This is not, cannot, had better not be a dream, because the words that came to me, as I pressed my eyes shut, were, This is like coming home, like coming home after years away among Trojans and Lestrygonians, like coming home to a place where everyone is like you, where people know, they just know—”
― André Aciman

“- Може би не съмтолкова мъдър, колкото смяташ, въпреки всичките години, които съм прекарал на този свят. Не зная какво трябва да избереш. Всеки път, когато поемеш по една пътека, ще трябва да живееш със спомена за другата - за живота, който не си избрала. Реши както смяташ, че е най-добре, като избереш едното или другото - всяка пътека ще има своите сладки и горчиви моменти.
- Това не е съвет - възрази тя.
Вятърът духна косата й в лицето му.
- Това е всичко, с което разполагам - увери я.”
― Katherine Arden, The Girl in the Tower

“At one hundred, surely you learn to overcome loss and grief—or do they hound you till the bitter end? At one hundred, siblings forget, sons forget, loved ones forget, no one remembers anything, even the most devastated forget to remember. Mothers and fathers have long since died. Does anyone remember?”
― André Aciman, Call Me by Your Name