Мери Калъчева

“САМОТЕН ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК прекъснал обиколката си от тъга.
Носталгия по тесните хоризонти на родното стегнали слепоочията и героичните му усилия секнали.
Така човек винаги мечтае да обиколи сърцето си и то да му се стори свят за завладяване.
А винаги е обречен да живее в центъра му и да се чувства като затворник.
Сърцето - крепост, която не даваш на врага и която не можеш да напуснеш.”
― Александър Секулов, Високите каменни хълмове

“Успокой сърцето, хлапе. Винаги трябва да знаеш, че страшното е зад гърба ти. С всеки миг най - страшното в живота ти се отдалечава. След раждането всичко нататък е живот, хлапе. Дишане. Радост. Както сега, когато все още имаш въздух в дробовете. Трябва да го запазиш. Не каза истината за въздуха в тунела, но хората приемат всяка лъжа в името на надеждата. Самата надежда, хлапе, не е лъжа. Всичко е надежда.”
― Александър Секулов, Островът

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най - голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Ние сме птици и летим.”
― Александър Секулов, Островът