Мери Калъчева

“често пъти използваше лупа, за да чете любимите си книги - не защото не виждаше, а защото искаше любимите ѝ изречения да се разпадат на думи, думите - на любими букви, буквите - на едва доловими звукове, заглъхващи в притихналата ѝ памет, преди наново да я насеят с образи, предмети, пейзажи, предчувствия и светове.”
― Александър Секулов, Малката светица и портокалите

“Така из тетрадката на лятото се търкалят децата - букви, изплетени от светлина, сенки, вятър и семенца. Животът бавно ги срича, а прочетеното видимо му доставя наслада.”
― Александър Секулов, Островът

“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
― Георги Господинов, Балади и разпади

“Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най - голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Ние сме птици и летим.”
― Александър Секулов, Островът