Невсе Николаева Люманкова

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му... Никоя, и най-красивата съперница не е в състояние да ми го отнеме. Ако аз съм успяла да стана негово минало, настояще и бъдеще, той е мой... Всяка нова жена е опасна дотолкова, доколкото аз съм слаба и изплашена.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство. Аз се плашех най-вече от собствения си страх. За мене любовта, както всичко останало, се превръщаше в борба със страха. Ревността ми причиняваше най-страшното виене на свят и губене на равновесие. Всяка жена пресякла моята пътека ме стряскаше като възможна съперница. Мъчех се да се освободя от ревността с разумни доводи. Разумът бе съвсем безсилен. Логиката се разбиваше на пух и прах пред абсурдността на това чувство.”
― Блага Димитрова, Пътуване към себе си

“... кокичето не е само растение. То е особена одухотворена материя, която се появява в най-мрачните и сурови дни на зимата, за да ни увери: "Пролетта съществува!". Това е обещание, предчувствие, надежда, възможност, избавление.”
― Ана Боянова, Да се родиш виновен

“Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си