What do you think?
Rate this book
Булото
Сред зимната виелица броди красиво голо момиче, загърнато само в червеното си палто. Не усеща студа – днес името й е било сменено. Тя е новородена. Предстои й нов, различен живот, а един мъж не подозира, че колкото повече се грижи за нея, толкова повече я губи...
На фона на драматичните събития от края на 80-те години двама млади се втурват във вихъра на голямата любов. Кариера, семейство, вяра – всичко е на заден план, но повелята на разделното време и бездушната политика се оказва по-силна.
От едно забравено от Бога и хората село долита заглъхващият глас на човек, който е жертвал всичко за любовта си – и сега няма нищо. Той и завърналият се от „Голямата екскурзия“ Исинаа са последните свидетели на времето, което не ще се върне, на мъдростта, която ще бъде загубена, на чувствата, които са били потъпкани.
Романът „Булото“ е отличен с наградата „Перото на Йовков“, а сега за пръв път стига до широката публика.
На фона на драматичните събития от края на 80-те години двама млади се втурват във вихъра на голямата любов. Кариера, семейство, вяра – всичко е на заден план, но повелята на разделното време и бездушната политика се оказва по-силна.
От едно забравено от Бога и хората село долита заглъхващият глас на човек, който е жертвал всичко за любовта си – и сега няма нищо. Той и завърналият се от „Голямата екскурзия“ Исинаа са последните свидетели на времето, което не ще се върне, на мъдростта, която ще бъде загубена, на чувствата, които са били потъпкани.
Романът „Булото“ е отличен с наградата „Перото на Йовков“, а сега за пръв път стига до широката публика.
- GenresBulgarian Literature
176 pages, Paperback
First published March 28, 2014
2 people are currently reading
31 people want to read
About the author
Мартин Маринов
3 books3 followersМартин Маринов е роден през 1953 г. Журналист и белетрист, автор на публицистика и проза, издал е белетристичните книги „13 етюда за надеждата” - 1988 г., сборник с разкази, „Тъмният ъгъл на храма”- 1989 г., роман, „Блян” - награда за най-добър роман от извънстоличен автор за 1995 г., „Дуенде” - 2002 г., лирика и проза, „Булото” - роман, награда „Перото на Йовков”-2003 г., „Силуети” - 2012 г., сборник разкази и друга проза.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
October 24, 2019
В стила на автора има поезия и красота, но книгата му не разказва история. "Булото" е едно лутане из едва загатнати теми и размисли, в които героят на книгата не смее да навлиза изцяло. Най-голямата "измама", ако мога да нарека така резюмето, е, че тук присъства мистичен невинен и красив образ на момиче. Присъства за секунда, за миг, после така и не достигаме до истинската ѝ история. Само загадки, във всички спомени на самотника от далечното забравено село. (Също така не разбрах как точно това е книга за голямата любов, след като през половината време героят все изневеряваше, пренебрегваше и очерняше тази голяма любов).
"Булото" се нуждае от повече плътност и може би още малко смелост, за да се разгърне в истински сюжет.
"Булото" се нуждае от повече плътност и може би още малко смелост, за да се разгърне в истински сюжет.
March 31, 2014
http://www.knijno.blogspot.com/2014/0...
,,И ако този свят не ви понася, изкоренете се...‘‘
Тънка червена линия навива своите спирали пред незрящите ми очи от сутринта. Мелпомена се е излегнала на дивана срещу леглото ми и се плези на слънцето, надничащо от прозореца.
Възможно е и вие да мернете в последния си за тази година мартенски ден подобни спирали. Ако сте в книжарница, те съвсем няма да ви се привидят. Новото българско издателство ,,Dеja Book’’ стартира с романа ,,Булото‘‘ на Мартин Маринов и виненочервената му корица дълбае озонови дупки по рафтовете ,,Нови книги‘‘.
Книгата е продължение на поредицата ,,Гравитация‘‘ и съвсем не е първа за автора, продавал книги в тиражи, за които след 89-та година можем само да си мечтаем (мхм). А надникването зад булото на тази вече митична граница предвещава въздишки, защото рови с пръсти в скрити рани.
Все пак първите 80 страници на романа поемат в съвършено различна посока. Мъжката поезия от редица завоевания се редува с носталгията по българското село, хармонично сляло се с природата. Откровено казано, съвсем не очаквах това. Неназованият главен разказва за трудностите в редакциите на вестниците от опозицията от онова време, за някои от най-ярките си грехове с феерични създания, а това е направено едновременно заинтригуващо-философско, но и стряскащо.
Но тези истории остават на заден план. Те са недовършени. Защото има една Муза, която винаги измества всичко. Непознато момиче, облечено само и единствено в собствената си красота и червено палто, спира времето на безлюдна улица насред зимна виелица.
Тази любовна история обаче си остава някак безплътна. Недостатъчно достигаща в дълбините, както би трябвало, за което честно казано бих смигнала на Маринов, че съвсем не е нужно да демонстрираш нечувствителност, за да останеш мъж. Най-яркият образ в мен за Мария е този, в който тя е дива, млада и лекомислена при срещата с майката на героя. А вероятно момичето би заслужавало далеч повече пластове при всичките вътрешни съмнения, изтъкали душата му.
И въпреки това, от тази любов започва изкореняването в един непоносим свят. Възродителният процес си стои в историята ни, обагрен с алена буква. Не, не сме били единствените ,,лоши‘‘ в многовековното човешко битие, просто срамът е чисто субективно преживяване, а ровенето в психиката на личността, променяйки един от стълбовете му по рождение, ми е убийство на част от несъзнателното. Срам за мълчанието в кръчмата, за поруганото погребение, за поета, изоставящ всичките си книги, за да не му напомня нищо за мястото и хората, които са го предали и наранили.
Музата умира. И остава само самотното усещане за непринадлежност. Ето този Маринов вече ми харесва. Сериозният, замисленият, чувстващият.
Мартин Маринов (с критика към леко изместения фокус, фотографе!)
,,Булото‘‘ не е моето море. Просто защото имам критика към подхода на автора. Груб и арогантен зад цялата поетика ми се стори (с уговорката че това не винаги е лошо, стига да е поднесено ,,със стил‘‘). Така го усетих, а това ме отблъсна. Освен това преходите ми се сториха сравнително нелогични. Все пак отчитам факта, че макар и ,,бягаща от своята женственост‘‘, както ми каза веднъж един приятел психолог, имам коренчета жена в себе си, което би повлияло на субективната ми преценка. Затова определено бих имала нужда от вашата помощ и мнение, за да си доизясня тази книга в сърцето си. Цената й е съвсем приемлива, корицата и хартията чудесни, за което поздравявам издателите (,,Алелуя!‘‘ възкликва Христо в този момент). Още повече прегръщам коректора Ива Колева за добре свършената работа, защото такава напоследък не откривам в други книги, които чета (големи издателства, замислете се!).
Младо българско издателство започва живота си с изкореняване. И даряване на втори шанс за живот на забравена книга. Noblesse oblige* да надникнете и вие зад ,,Булото‘‘
*от френски: благородството повелява;
,,И ако този свят не ви понася, изкоренете се...‘‘
Тънка червена линия навива своите спирали пред незрящите ми очи от сутринта. Мелпомена се е излегнала на дивана срещу леглото ми и се плези на слънцето, надничащо от прозореца.
Възможно е и вие да мернете в последния си за тази година мартенски ден подобни спирали. Ако сте в книжарница, те съвсем няма да ви се привидят. Новото българско издателство ,,Dеja Book’’ стартира с романа ,,Булото‘‘ на Мартин Маринов и виненочервената му корица дълбае озонови дупки по рафтовете ,,Нови книги‘‘.
Книгата е продължение на поредицата ,,Гравитация‘‘ и съвсем не е първа за автора, продавал книги в тиражи, за които след 89-та година можем само да си мечтаем (мхм). А надникването зад булото на тази вече митична граница предвещава въздишки, защото рови с пръсти в скрити рани.
Все пак първите 80 страници на романа поемат в съвършено различна посока. Мъжката поезия от редица завоевания се редува с носталгията по българското село, хармонично сляло се с природата. Откровено казано, съвсем не очаквах това. Неназованият главен разказва за трудностите в редакциите на вестниците от опозицията от онова време, за някои от най-ярките си грехове с феерични създания, а това е направено едновременно заинтригуващо-философско, но и стряскащо.
Но тези истории остават на заден план. Те са недовършени. Защото има една Муза, която винаги измества всичко. Непознато момиче, облечено само и единствено в собствената си красота и червено палто, спира времето на безлюдна улица насред зимна виелица.
Тази любовна история обаче си остава някак безплътна. Недостатъчно достигаща в дълбините, както би трябвало, за което честно казано бих смигнала на Маринов, че съвсем не е нужно да демонстрираш нечувствителност, за да останеш мъж. Най-яркият образ в мен за Мария е този, в който тя е дива, млада и лекомислена при срещата с майката на героя. А вероятно момичето би заслужавало далеч повече пластове при всичките вътрешни съмнения, изтъкали душата му.
И въпреки това, от тази любов започва изкореняването в един непоносим свят. Възродителният процес си стои в историята ни, обагрен с алена буква. Не, не сме били единствените ,,лоши‘‘ в многовековното човешко битие, просто срамът е чисто субективно преживяване, а ровенето в психиката на личността, променяйки един от стълбовете му по рождение, ми е убийство на част от несъзнателното. Срам за мълчанието в кръчмата, за поруганото погребение, за поета, изоставящ всичките си книги, за да не му напомня нищо за мястото и хората, които са го предали и наранили.
Музата умира. И остава само самотното усещане за непринадлежност. Ето този Маринов вече ми харесва. Сериозният, замисленият, чувстващият.
Мартин Маринов (с критика към леко изместения фокус, фотографе!)
,,Булото‘‘ не е моето море. Просто защото имам критика към подхода на автора. Груб и арогантен зад цялата поетика ми се стори (с уговорката че това не винаги е лошо, стига да е поднесено ,,със стил‘‘). Така го усетих, а това ме отблъсна. Освен това преходите ми се сториха сравнително нелогични. Все пак отчитам факта, че макар и ,,бягаща от своята женственост‘‘, както ми каза веднъж един приятел психолог, имам коренчета жена в себе си, което би повлияло на субективната ми преценка. Затова определено бих имала нужда от вашата помощ и мнение, за да си доизясня тази книга в сърцето си. Цената й е съвсем приемлива, корицата и хартията чудесни, за което поздравявам издателите (,,Алелуя!‘‘ възкликва Христо в този момент). Още повече прегръщам коректора Ива Колева за добре свършената работа, защото такава напоследък не откривам в други книги, които чета (големи издателства, замислете се!).
Младо българско издателство започва живота си с изкореняване. И даряване на втори шанс за живот на забравена книга. Noblesse oblige* да надникнете и вие зад ,,Булото‘‘
*от френски: благородството повелява;
March 28, 2014
http://azcheta.com/buloto-martin-mari...
Наливам си вино в любимата си чаша. Цветът му е като на корицата на „Булото“, а неназованият по име главен герой пие толкова много от тази течност, че е напълно подходящ акомпанимент към писането на този текст.
„Булото“ е първата книга на смелото младо издателство Deja Book, но не и на автора си Мартин Маринов. За мен също е първа - чела съм много книги, създадени от Благой и Христо, но така и не посегнах към „Гравитация“. Когато стана ясно, че това ще е дебютната творба на „Deja Book“, дадох дума, че ще я прочета. И въпреки приятелството, което ни свързва, обещавам, че ще съм откровена и безпристрастна. In vino veritas, нали така?
А истината е, че „Булото“ ме остави със смесени чувства. Романът е хубав, с приятна композиция – принципно ретроспективният разказ, пътят на историята между миналото и настоящето, е един от любимите ми похвати, възхищавам се на писателите, които умеят да си служат с него. Първите около 80 страници от тази книга обаче не бяха това, което очаквах. Любовната история между мъж, очукан и обветрен от живота, и непознато момиче, облечено само и единствено в собствената си красота и червено палто, започнала на безлюдна улица насред зимна виелица, ми дойде твърде драматична, твърде съшита с бели конци. Твърде по мъжки написана. Не вярвам на мъже, които пишат за любов.* Всичко в тази любов е премерено, театрално, всеки жест е не толкова към любимия, а към публиката, читателя – и стихийната женска еротика, и арогантния мъжки мачизъм.
Но любовната интрига, колкото и да не ми беше по сърце, всъщност е само вратата към истинската (за мен и моето читателско изживяване на тази книга) история. Тази на онова голямо престъпление и срам, които не можем да изличим от историята си, колкото и да ги премълчаваме. За онзи „възродителен“ процес, опорочил възраждането (историческо и духовно). За раната, нанесена на българското общество, която не зараства. За мълчанието в кръчмата, за поруганото погребение, за поета, изоставящ всичките си книги, за да не му напомня нищо за мястото и хората, които са го предали и наранили… Последният образ, Невен (Невзат), за мен е най-добрия в книгата, ако и да се появява само за две страници. Поетът, който изоставя всичките си книги и дома си. И се заклева повече нито да чете, нито да пише.
„Булото“ е книга, която може да се чете по много начини. Стилът на Маринов е поетичен и в същото време премерено агресивен и въпреки че романът е пълен с недовършени истории (на вестника, на Габриела…), най-важните са разказани.
Тези истории са важните. Те създават картината на опустошението – едно тихо земетресение, което събаря вътрешния ред и устоите на традицията и обществото, което разрушава мира и хармонията. Всъщност тази история е трябвало да разкаже Мартин Маринов и с нея се е справил блестящо. Надявам се други автори да последват примера му и това обвито в булото на срам и мълчание време да излезе наяве. Само когато изповядаме греховете си, можем да получим изкупление и опрощение.
*Шегувам се, разбира се.
Наливам си вино в любимата си чаша. Цветът му е като на корицата на „Булото“, а неназованият по име главен герой пие толкова много от тази течност, че е напълно подходящ акомпанимент към писането на този текст.
„Булото“ е първата книга на смелото младо издателство Deja Book, но не и на автора си Мартин Маринов. За мен също е първа - чела съм много книги, създадени от Благой и Христо, но така и не посегнах към „Гравитация“. Когато стана ясно, че това ще е дебютната творба на „Deja Book“, дадох дума, че ще я прочета. И въпреки приятелството, което ни свързва, обещавам, че ще съм откровена и безпристрастна. In vino veritas, нали така?
А истината е, че „Булото“ ме остави със смесени чувства. Романът е хубав, с приятна композиция – принципно ретроспективният разказ, пътят на историята между миналото и настоящето, е един от любимите ми похвати, възхищавам се на писателите, които умеят да си служат с него. Първите около 80 страници от тази книга обаче не бяха това, което очаквах. Любовната история между мъж, очукан и обветрен от живота, и непознато момиче, облечено само и единствено в собствената си красота и червено палто, започнала на безлюдна улица насред зимна виелица, ми дойде твърде драматична, твърде съшита с бели конци. Твърде по мъжки написана. Не вярвам на мъже, които пишат за любов.* Всичко в тази любов е премерено, театрално, всеки жест е не толкова към любимия, а към публиката, читателя – и стихийната женска еротика, и арогантния мъжки мачизъм.
Но любовната интрига, колкото и да не ми беше по сърце, всъщност е само вратата към истинската (за мен и моето читателско изживяване на тази книга) история. Тази на онова голямо престъпление и срам, които не можем да изличим от историята си, колкото и да ги премълчаваме. За онзи „възродителен“ процес, опорочил възраждането (историческо и духовно). За раната, нанесена на българското общество, която не зараства. За мълчанието в кръчмата, за поруганото погребение, за поета, изоставящ всичките си книги, за да не му напомня нищо за мястото и хората, които са го предали и наранили… Последният образ, Невен (Невзат), за мен е най-добрия в книгата, ако и да се появява само за две страници. Поетът, който изоставя всичките си книги и дома си. И се заклева повече нито да чете, нито да пише.
„Булото“ е книга, която може да се чете по много начини. Стилът на Маринов е поетичен и в същото време премерено агресивен и въпреки че романът е пълен с недовършени истории (на вестника, на Габриела…), най-важните са разказани.
Тези истории са важните. Те създават картината на опустошението – едно тихо земетресение, което събаря вътрешния ред и устоите на традицията и обществото, което разрушава мира и хармонията. Всъщност тази история е трябвало да разкаже Мартин Маринов и с нея се е справил блестящо. Надявам се други автори да последват примера му и това обвито в булото на срам и мълчание време да излезе наяве. Само когато изповядаме греховете си, можем да получим изкупление и опрощение.
*Шегувам се, разбира се.
April 2, 2014
http://knigozavar.com/buloto/
В началото на книгата, с появата на една гола под палтото си жена, заявяваща, че току-що се е родила, веднага реших, че ми предстои нещо близко до „Бариерата“ на Вежинов. Естествено, грешах. Но не съвсем. Защото когато осъзнах каква е новата премяна на Мария не ми стана весело, а осъзнах колко съм щастлива да знам коя и каква съм и да имам правото на това.
Хуморът в книгата се изчерпва в първите 60-ина страници, а след тях очаквайте да настръхнете поне веднъж. Минимум, з��щото книгата е далеч повече от просто любовната история между християнин и мюсюлманка в едно противоречиво време.
http://knigozavar.com/buloto/
В началото на книгата, с появата на една гола под палтото си жена, заявяваща, че току-що се е родила, веднага реших, че ми предстои нещо близко до „Бариерата“ на Вежинов. Естествено, грешах. Но не съвсем. Защото когато осъзнах каква е новата премяна на Мария не ми стана весело, а осъзнах колко съм щастлива да знам коя и каква съм и да имам правото на това.
Хуморът в книгата се изчерпва в първите 60-ина страници, а след тях очаквайте да настръхнете поне веднъж. Минимум, з��щото книгата е далеч повече от просто любовната история между християнин и мюсюлманка в едно противоречиво време.
http://knigozavar.com/buloto/
May 8, 2014
Много се радвам, че имах възможността да стана част от тази история, да се докосна до нея, да я съпреживея. Благодарна съм на новото амбициозно издателство “Deja book”, защото ако не беше то, може би никога нямаше да открия тази книга.
Романът „Булото” е дълбока изповед, която ни връща в близкото минало и разказва за голяма, но обречена любов, която се случва на фона на „възродителния процес”. Още първите страници ме спечелиха и раздразниха читателската ми ненаситност. Дадох си сметка, че няма да издържа, ако не си освободя няколко часа за да седна лице в лице с историята. И тази първа глава...няма да крия, прочетох я три пъти, като последния просто се наслаждавах на красивия изказ, на начина, по който са подредени думичките в изреченията.Това силно въведение, което ни запознава с разказвача без име и с неговото село, състоящо се само от него, неговата къща, неговите гълъби и спомените му – почувствах го точно като малка яма насред морето, в която като попаднеш мигновено те хваща мъртво вълнение и те дърпа навътре, към дълбокото, към същността. От там историята придобива драматичен нюанс и ни пренася в близкото минало за да разкрие последствията от „възродителния процес” и раните, които е отворил на част от населението. Твърде тежко почувствах всичко това, може би защото ми се струва твърде далечно или не си давам сметка какво означава да сменят насилствено името, все едно да сменят идентичността. Последствията са разкрити в историите, които се преплитат в романа. Някои от тях са започнати, загатнати, но незавършени, а оставени там за да засилят и объркат емоционалното състояние на четящия, и в същото време да акцентират главната история. А тя започва толкова вълшебно, като приказка и толкова нереалистично ми се стори, когато в един мрачен ден, главният герой среща голо момиче да върви под дъжда, обгърнато единствено с червено палто. Това е така, защото тя е възродена и е сменила името си от незнайно турско на библейското Мария. Между тях пламва любов, толкова силна, че чак унищожителна. И като се замисля, защо ли ми се е сторило нереалистично? То света е пълен с чудеса... и с художествени измислици, повечето от който са плагиатствани от действителността.
Но влюбените така и не успяват да бъдат щастливи в съжителството си. Прекалено много се вглеждат в греховете си, прекалено са идентични и различни, прекалено изгубени в същността си, прекалено объркани в търсенето на истината, изкуствено внушена от обществото – като присадените цветя, които порастват, разцъфват, но не дават плод.
„Булото” е красиво написана, чувствена и дълбоко докосваща история. Удоволствие е да стоиш очи в очи с нея и бавно да разкриваш тайните, скрити в повествованието.
Невероятно изживяване!
Романът „Булото” е дълбока изповед, която ни връща в близкото минало и разказва за голяма, но обречена любов, която се случва на фона на „възродителния процес”. Още първите страници ме спечелиха и раздразниха читателската ми ненаситност. Дадох си сметка, че няма да издържа, ако не си освободя няколко часа за да седна лице в лице с историята. И тази първа глава...няма да крия, прочетох я три пъти, като последния просто се наслаждавах на красивия изказ, на начина, по който са подредени думичките в изреченията.Това силно въведение, което ни запознава с разказвача без име и с неговото село, състоящо се само от него, неговата къща, неговите гълъби и спомените му – почувствах го точно като малка яма насред морето, в която като попаднеш мигновено те хваща мъртво вълнение и те дърпа навътре, към дълбокото, към същността. От там историята придобива драматичен нюанс и ни пренася в близкото минало за да разкрие последствията от „възродителния процес” и раните, които е отворил на част от населението. Твърде тежко почувствах всичко това, може би защото ми се струва твърде далечно или не си давам сметка какво означава да сменят насилствено името, все едно да сменят идентичността. Последствията са разкрити в историите, които се преплитат в романа. Някои от тях са започнати, загатнати, но незавършени, а оставени там за да засилят и объркат емоционалното състояние на четящия, и в същото време да акцентират главната история. А тя започва толкова вълшебно, като приказка и толкова нереалистично ми се стори, когато в един мрачен ден, главният герой среща голо момиче да върви под дъжда, обгърнато единствено с червено палто. Това е така, защото тя е възродена и е сменила името си от незнайно турско на библейското Мария. Между тях пламва любов, толкова силна, че чак унищожителна. И като се замисля, защо ли ми се е сторило нереалистично? То света е пълен с чудеса... и с художествени измислици, повечето от който са плагиатствани от действителността.
Но влюбените така и не успяват да бъдат щастливи в съжителството си. Прекалено много се вглеждат в греховете си, прекалено са идентични и различни, прекалено изгубени в същността си, прекалено объркани в търсенето на истината, изкуствено внушена от обществото – като присадените цветя, които порастват, разцъфват, но не дават плод.
„Булото” е красиво написана, чувствена и дълбоко докосваща история. Удоволствие е да стоиш очи в очи с нея и бавно да разкриваш тайните, скрити в повествованието.
Невероятно изживяване!
August 12, 2014
Оставам с дълбоко смесени усещания след тази книга. Стилът е много лиричен, върви малко като поема, увлича те. Обаче ми липсваха неща: Мария - защо беше прегърнала идеята за смяна на името си? Какви бяха отношенията й със семейството? Тези въпроси биха обяснили защо не издържа в крайна сметка. И колко точно великолепна и уникална беше тази любов след като той й изневеряваше постоянно, с която друга му се изпречи на пътя? Толкова ли е слаб мъжкият ангел да му се не види? Все простички въпроси, чиито отговори не намерих.
В рамките на около две седмици попадам на втора книга за възродителния процес, което ме кара да си мисля, че трийсетина години по-късно явно вече е преценено, че това е част от историята, на която й е време да бъде анализирана. Така са ме учили в университета - трябва да минат поне 20-30 години от едно събитие, за да може то да бъде разглеждано исторически. Обаче преди литературата, са необходими фактите, които все още се предават с разни недомлъвки. Историята така или иначе е въпрос на гледни точки, но те трябва да бъдат базирани поне на някаква фактология, която, струва ми се, съвсем умишлено не бива изнасяна в публичното пространство.
Отнесох се.
В Булото този период е загатнат от бегло описани случки, липсваше ми същност, месцето на разказа, за да си създам мнение.
И защо този Исинаа се появи така подробно на края? Той, за разлика от разказвача, изрази ясна позиция, но все пак завеща на 'друговереца' да го погребе.
Все ми се иска да вярвам, че в наши дни човеците следва да сме надраснали някои неща, да сме ги оставили зад гърба си и в ерата на глобализацията да успеем да си простим. Но май греша. След като едните не са простили събития от преди векове, как очакват другите да простят доста по-скорошни събития? Което май идва да покаже, че въпреки всичкото развитие на човечеството, максимата 'око за око, зъб за зъб' за съжаление все още важи с пълна сила.
Тъжно.
И пак да се върна на книгата - в крайна сметка, въпреки прекрасния начин на повествование, ми липсваха елементи, които ми попречиха да разбера какво цели да каже авторът... Леко хаотично. Но бих го чела пак.
В рамките на около две седмици попадам на втора книга за възродителния процес, което ме кара да си мисля, че трийсетина години по-късно явно вече е преценено, че това е част от историята, на която й е време да бъде анализирана. Така са ме учили в университета - трябва да минат поне 20-30 години от едно събитие, за да може то да бъде разглеждано исторически. Обаче преди литературата, са необходими фактите, които все още се предават с разни недомлъвки. Историята така или иначе е въпрос на гледни точки, но те трябва да бъдат базирани поне на някаква фактология, която, струва ми се, съвсем умишлено не бива изнасяна в публичното пространство.
Отнесох се.
В Булото този период е загатнат от бегло описани случки, липсваше ми същност, месцето на разказа, за да си създам мнение.
И защо този Исинаа се появи така подробно на края? Той, за разлика от разказвача, изрази ясна позиция, но все пак завеща на 'друговереца' да го погребе.
Все ми се иска да вярвам, че в наши дни човеците следва да сме надраснали някои неща, да сме ги оставили зад гърба си и в ерата на глобализацията да успеем да си простим. Но май греша. След като едните не са простили събития от преди векове, как очакват другите да простят доста по-скорошни събития? Което май идва да покаже, че въпреки всичкото развитие на човечеството, максимата 'око за око, зъб за зъб' за съжаление все още важи с пълна сила.
Тъжно.
И пак да се върна на книгата - в крайна сметка, въпреки прекрасния начин на повествование, ми липсваха елементи, които ми попречиха да разбера какво цели да каже авторът... Леко хаотично. Но бих го чела пак.
June 3, 2014
Има книги, които купуваме, защото са ни препоръчани от приятели. Други вземаме защото сме прочели приятно ревю някъде из интернет. Трети просто не можем да не добавим към библиотеките си просто, защото корицата е толкова добра, че не те оставя да я подминеш. Такъв беше и моят случай с "Булото", прекрасното оформление ме свари абсолютно неподготвен и преди да се опомня бях на касата.
"Булото" е първата книга на съвсем новото българско издателство "Deja Book". Произведението на Мартин Маринов е носител на наградата "Перото на Яворов", но едва сега достига до широка публика.
Повече на: http://pekazh.com/buloto-martin-marinov/
"Булото" е първата книга на съвсем новото българско издателство "Deja Book". Произведението на Мартин Маринов е носител на наградата "Перото на Яворов", но едва сега достига до широка публика.
Повече на: http://pekazh.com/buloto-martin-marinov/
August 18, 2014
Странна книга. Но ми хареса - като тъжна, мъдра песен, която те унася и дори и да не разбираш ясно всички думи, разбираш мелодията. И тази мелодия ти говори всички истини за сърцето, в което има място не само за любов, а за всичко, което върви успоредно с нея.
March 5, 2017
Цялото ревю: http://bloodyravenblog.blogspot.bg/20...
,,Булото'' на Мартин Маринов е едновременно красива и болезнена изповед за раздвоението на сърцето и ума в едно бурно и несигурно време, показваща преходността на всичко. Авторът ни разказва по лиричен и помитащ начин една страшна история за отнемането на човешката самоличност, пречупената воля и понякога спасителната, друг път разрушителна сила на любовта.
Първите и последните няколко страници имат най-силния заряд, защото проследяват живота на главния герои след масовото изселване на жителите - изолацията, самотата, острата носталгия по някогашната оживеност на селото, в което въздухът сега сякаш е замръзнал. Също така именно в последните страници е онова любимо мое послание - това на Исинаа, - че ако Бог съществува, то той е един, че вярата не трябва да разделя хората, а да ги събира.
Препоръчвам ,,Булото'', един силно въздействащ, затрогващ и емоционален роман, която ни превежда през тежките години на възраждането, показвайки ни нарушеното равновесие, пропастта, зейнала между българи и турци, вярата и крехкостта на любовта.
,,Булото'' на Мартин Маринов е едновременно красива и болезнена изповед за раздвоението на сърцето и ума в едно бурно и несигурно време, показваща преходността на всичко. Авторът ни разказва по лиричен и помитащ начин една страшна история за отнемането на човешката самоличност, пречупената воля и понякога спасителната, друг път разрушителна сила на любовта.
Първите и последните няколко страници имат най-силния заряд, защото проследяват живота на главния герои след масовото изселване на жителите - изолацията, самотата, острата носталгия по някогашната оживеност на селото, в което въздухът сега сякаш е замръзнал. Също така именно в последните страници е онова любимо мое послание - това на Исинаа, - че ако Бог съществува, то той е един, че вярата не трябва да разделя хората, а да ги събира.
Препоръчвам ,,Булото'', един силно въздействащ, затрогващ и емоционален роман, която ни превежда през тежките години на възраждането, показвайки ни нарушеното равновесие, пропастта, зейнала между българи и турци, вярата и крехкостта на любовта.
July 10, 2016
На 18 декември 1984 г (датата с която започва книгата) навърших 18 години. Навърших ги в казармата. Вече бях покръствал из сливенско...
89 година преживях драмата как мои приятели и съученици от Шумен си заминават, повечето и те не знаеха защо...
Очаквах много от тази книга. Открих автор, който има невероятен поетичен език - наградата Йовков явно не е случайна, приликите са много.
За разлика от Йовков обаче, в тази книга няма нищо - само кухи думи.
Несвързан сюжет, неоформени послания, много, в повечето случаи преднамерен, секс и опити за философски разсъждения, особено в края на книгата, които не се получават добре.
Може би, с добър редактор и със слушащ автор би се получило нещо.
Сега е само несполучлив дебют на едно издателство, което, нормално след такъв пдобор на книги, бързо залезе и се продаде на по-голямо.
89 година преживях драмата как мои приятели и съученици от Шумен си заминават, повечето и те не знаеха защо...
Очаквах много от тази книга. Открих автор, който има невероятен поетичен език - наградата Йовков явно не е случайна, приликите са много.
За разлика от Йовков обаче, в тази книга няма нищо - само кухи думи.
Несвързан сюжет, неоформени послания, много, в повечето случаи преднамерен, секс и опити за философски разсъждения, особено в края на книгата, които не се получават добре.
Може би, с добър редактор и със слушащ автор би се получило нещо.
Сега е само несполучлив дебют на едно издателство, което, нормално след такъв пдобор на книги, бързо залезе и се продаде на по-голямо.
September 9, 2016
„Мисля си, че една история дето се разказва, може да е по-вярна от същата, която се е случила....”
Тази книга е лична, егоцентрирана в сърцето на Делиормана. Силата й е в разказването. За мълчанието на хора със зеници сухи като кладенец, в който никога не е имало вода. За обезумелия поход на стадото. За завръщането и откровението. Дори не толкова за любовта. За мен тя остана някак студена, чужда, нелична. Странно.
Ето в това открих силата на „Булото”. Към нея добавям вълнуващия предговор на Блажев, естетическа наслада при съприкосновение с книгата - оптималното съотношение на размер и стил на шрифта, което доставя едновременно удоволствие и отмора за уморените очи на книгопоглъщащите.
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
Тази книга е лична, егоцентрирана в сърцето на Делиормана. Силата й е в разказването. За мълчанието на хора със зеници сухи като кладенец, в който никога не е имало вода. За обезумелия поход на стадото. За завръщането и откровението. Дори не толкова за любовта. За мен тя остана някак студена, чужда, нелична. Странно.
Ето в това открих силата на „Булото”. Към нея добавям вълнуващия предговор на Блажев, естетическа наслада при съприкосновение с книгата - оптималното съотношение на размер и стил на шрифта, което доставя едновременно удоволствие и отмора за уморените очи на книгопоглъщащите.
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
April 12, 2014
http://radiotinakirkova.wordpress.com... - Мои думи за книгата.
April 4, 2014
Преименуването като прераждане: http://knigolandia.info/book-review/b...
Начало – ако не за поредицата „Гравитация“, то за издателство „Deja Book“. Това е моментът, в който да се прицелиш внимателно, да поставиш основа на цялото си бъдеще. Романът „Булото“ е тази основа, за която всеки издател може да мечтае – дълбок и прекрасно написан роман, в който истинските, непреходни стойности не са по модерному окарикатурени, а предават своето послание на фона на зловещите събития с преименуването и прогонването на българските турци през 80-те години.
Deja Book
http://knigolandia.info/book-review/b...
Начало – ако не за поредицата „Гравитация“, то за издателство „Deja Book“. Това е моментът, в който да се прицелиш внимателно, да поставиш основа на цялото си бъдеще. Романът „Булото“ е тази основа, за която всеки издател може да мечтае – дълбок и прекрасно написан роман, в който истинските, непреходни стойности не са по модерному окарикатурени, а предават своето послание на фона на зловещите събития с преименуването и прогонването на българските турци през 80-те години.
Deja Book
http://knigolandia.info/book-review/b...
July 16, 2014
http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
Има книги, които не държат да бъдат литературни звезди на небосклона. Има писатели, които разкрепостявят литературните форми до поредица феерични избухвания, които се наслагват едно върху друго и са препъни камък за масовия читател (книгата е второ издание, първото не е достигнало до широката публика). Наложи се да разгръщам отново вече прочетени страници, за да събера частите в едно цяло и да обобщя получената картина. Оказа се трудна работа.
Има книги, които не държат да бъдат литературни звезди на небосклона. Има писатели, които разкрепостявят литературните форми до поредица феерични избухвания, които се наслагват едно върху друго и са препъни камък за масовия читател (книгата е второ издание, първото не е достигнало до широката публика). Наложи се да разгръщам отново вече прочетени страници, за да събера частите в едно цяло и да обобщя получената картина. Оказа се трудна работа.
March 10, 2016
Въпреки прекрасната лирика на езика на автора, сюжетът остава доста назад. Предполагам, че това е стилът на писателя, но лично на мен ми се стори като изключително дразнещ пропуск. Доста смесени чувства изпитвам към книгата.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews