Goodreads helps you keep track of books you want to read.

Start by marking “Диви разкази” as Want to Read:

Other editions

Enlarge cover

Rate this book

Clear rating

1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

Open Preview

Диви разкази

Nikolai Haitov,

Николай Хайтов

4.39 · Rating details · 1,629 ratings · 37 reviews

„Диви разкази“ e една от най-значимите литературни творби на Николай Хайтов. Записана е в сборник с автентични разкази, описващи бита и нравите на родопчани. Сред разказите от този сборник, придобили най-широка популярност, са "Козият рог", „Мъжки времена“, „Сватба“, „Засукан свят“ и „Дервишово семе“. Някои от включените в сборника разкази са филмирани. Претърпяла множеств ...more

Get A Copy

Paperback, 13-о издание, 327 pages

Published 2001 by Слово (first published January 1st 1969)

More Details... Edit Details

Friend Reviews

To see what your friends thought of this book, please sign up.

Reader Q&A

To ask other readers questions about Диви разкази, please sign up.

Be the first to ask a question about Диви разкази

Lists with This Book

Любими български произведения / Favorite Bulgarian Books

187 books — 280 voters

Екранизирани български книги

71 books — 3 voters

More lists with this book...

Community Reviews

Showing 1-30

Average rating 4.39 ·

Rating details

· 1,629 ratings · 37 reviews

More filters

Sort order

Start your review of Диви разкази

Nov 06, 2012 Kalin rated it really liked it · review of another edition

Толкова любим сборник, че когато си подреждахме програмата по литература, той ни стана едно от основните четива. (В Колежите на обединения свят 1) всеки задължително учи родния си език; 2) сам избира кои творби да обсъжда. Някакви сладури след нас даже включили „Пълноземие“ на Ники Теллалов. :D) Помня, че на един устен изпит нищихме „Дърво без корен“ и „Дърво за огън“.

А тия две дървета ми припомнят и друго: че Николай Хайтов е от родните автори, които първи обръщат внимание на животворната връзк ...more

flag 14 likes · Like · see review

Jul 05, 2015 Ivan Bogdanov rated it really liked it

Снощи я отворих уж за малко. Само да си препрочета "Мъжки времена". За това, че навремето сватбите не ставали с кандарми. После прочетох набързо "Когато светът си събуваше потурите"... И после се почна. Малка книжка е, разкази, може би едни от най-добрите от края на миналия век. Чел съм всички версии откъде са откраднати. И от кого. Говорил съм с много хора. Това не е важно, важно е, че разказите ги има и всеки път ме разковават при четенето им.
Защото "орлици се ловят с живо месо, не с мърша"! ...more

flag 7 likes · Like · see review

Oct 30, 2008 Etta rated it it was amazing

Shelves: read-more-than-10-times

Абсолютен фаворит от новата българска литература. Макар славата на Хайтов да е доста противоречива, всичко остава на заден план, щом вземеш в ръце "Диви разкази". И нямам предвид само "Козият рог", изобщо даже... Автентичната атмосфера, ярките характери, изказът и живото пресъздаване на родопския свят в началото на миналия век са неизчерпаем извор на задоволство. Класика. ...more

flag 6 likes · Like · see review

Aug 31, 2017 Jacqueline rated it it was amazing

Shelves: shorties, български, book-to-movie, plays

— Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил тоя свят!

Много емоция и хумор, интересни и многопластови личности*, прекрасен език - тези разкази са абсолютно съкровище!

*#notetoself Героите му са винаги с някаква страст, която е подчинила цялото им жизнено поведение, всичките им постъпки. Те носят нещо отвътре си и са упорити в своето правдолюбие. Може да са пълни „фукари“, както би казал Хайтов, но си позволяват да се подиграват с подтисниците и грабителите, дръзко да им се надсмиват и — Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил тоя свят!

Много емоция и хумор, интересни и многопластови личности*, прекрасен език - тези разкази са абсолютно съкровище!

*#notetoself Героите му са винаги с някаква страст, която е подчинила цялото им жизнено поведение, всичките им постъпки. Те носят нещо отвътре си и са упорити в своето правдолюбие. Може да са пълни „фукари“, както би казал Хайтов, но си позволяват да се подиграват с подтисниците и грабителите, дръзко да им се надсмиват и да ги изобличават. Те не се поддават на някакви калъпи, на обезличаваща унификация. Искат да бъдат хора с чиста съвест, неомърсени от лъжа — колкото и скъпо да им струва това. Тях ги вълнува един въпрос: ще стане ли човекът по-човек, или ще си остане такъв, какъвто е бил от памтивека. Обикновено те разказват за най-силното си преживяване, най-острия спомен — за нещо, което е равно на цял човешки живот. То може да бъде една голяма любов — драматична или трагична, една привързаност или едно наказание за малодушие и страх, за един непоправим пропуск, който тежи до смъртта. Един живот — една голяма мъдрост, един стегнат възел, който и времето не може да разплете. Понякога у героя се прокрадва носталгия по старото време, но тя е носталгия по младостта, по онези „мъжки времена“. От интонацията на разказвача израстват хора умъдрени от заплетения живот, патили и препатили, минали през много салхани, тепани от много тепавици. Те са хора с мъдрост и прямота — мъжествена прямота, с ясно мислене и твърди нравствени категории.
(Иван Цветков)

(view spoiler)[ ***
Разнесла се мълва, че дяволите са се съюзили с раите.

***
Вземал си някой турчин да се заяжда и криво да поглежда, казвали му да си върви по пътя, за да не види «кози рог».

***
Това била едра, парлива, скоклива новина. Да се задържи такава новина в тайна било невъзможно.

***
В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!

Хвърлих го на чест (...)

***
(...) ала тия работи не стават тъй: едно е да ти се иска, друго е — да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.

***
Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където и да я побараш — жена и артисва!

***
Мир, ала за какво ти е мир! Аз на два пъти влизах във война: в първата — фронтално, а във втората — като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа, че от мир човек може преспокойно да умре.

И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, говориш му от дъжд на вятър и той е свършен!

***
Тази е малката бургия, но има и голяма. Като те завърти веднаж, ей такива дупки ти отваря в душата! Тя започва да ме гложде през нощта, около два часа, когато започвам да се питам защо напуснах аз дома си в село, та съм се свил в тоя златен кафез? Защо? Но кажа ли му на сина, той едно си знае: „Какво ще правиш ти в село сам-самичък?“. Как да му кажеш, че у дома в село, аз съм на Света в средата. Черешки в градината… Тикви, лучец, туй-онуй. Едно бълбука, друго шумоли, трето поблява — ярета имах, преди да дойда, две белобарзи, дяволи!

***
цъфнали ония детелини, нашарени с мак, зачервили се ония ми ти череши, бръмнали ония благи миризми, та събрали всичко в гората, дето е крилато, мед да пие!

***
— Естествено е да се пенсионираш и да не те закача никой — казва ми Киро. — Да си почиваш.

— Не е естествено живият човек да го не закачат за нищо. Има ли в природата пенсионирана лисица? Няма! Няма и да има. Чул ли си да има пенсионирани орли? Да насядат край гнездото, а младите да им подават в устата мишки? Орелът, сине, хвърчи, докато изпусне последния си дъх и тогава пада на земята.

***
Туй е — казвам, — сине, истината: да умираш, както си хвърчиш!“ А ти си ме затворил тука като в кафез!

***
Само че с Кира да приказвам, все едно е да говоря на хладилника. Не че е лошо момчето ми — здраво е, работно е и честно, ама, да речеш, не се е мътило в майчин корем, а във варел, та не мирише на човешко мляко, а на бензин! Няма, значи, за какво да си говорим.

***
Дърветата, Кирчо, се пресаждат и пренасят, докато са млади. Ти ме доведе в града, насади ме, дето се вика, на стари години, ала коренче си нямам, сине! Корена ми е в село, та отивам да си го намеря, инак ще завехна, ще изсъхна и ще влезна в гроба с отворени очи. Прощавай, сине, и не ме търси!

***
Имаше и друго: козите напоследък стават ценни за българската филмова индустрия. След като в няколко филма показаха успешно кози стада, режисьорите започват все по-често да ги използват. Самите кози се държат пред камерата много естествено — тичат по скалите като дяволи, издалече се засилват, блъскат се една о друга с рога, игриво се изправят на предни копитца, сякаш усещат умилителното въздействие на своето присъствие. Накратко, изявяват се като обиграни актьори-каскадьори, затова може би и филмите с кози получиха признанието на критиката, а и международни награди.

***
На мене бяха вадили нож Бурунсуза от Карамушица и Крив Салих. Призна ми сетне Кривото. „Ако се беше — кай — обърнал да бягаш, нанизал та бях с ножа, че от трийсет крачки мога — вика — чамова талпа да пробия! Ала ти — казва — не се уплаши и това те спаси.“

***
(...) слава богу, всичко мина замина и остана само едно — петлите. Петелът е за мене господ. Затова ги държа по десет и не давам никой да ги пипне. Чини ми се, че ако няма петли да кукуригат и тъмнината да изринат — няма да дойде зазоряването никога! Много пъти са ме питали комшиите:

— За какво са ти петли?

— Зарад песните. Хубаво кукуригат. Не разбирате ли какво сладко нещо е петлювото кукуригане? Славеят не прави пет пари!

— Че какво пък хубаво има в кукуригането на петлите? — чудят се комшиите.

— Духал ли ви е в очите на вас умрял помак? Не ви е духал! Вървете — казвам — да ви духне в Каракуз, а че тогава се върнете да си приказваме за петлювото кукуригане. Защото, за да може една работа да се разбере, трябва да си я видял и отпред, ама и отзад!
(...) Такава е, значи, работата с моите петли, господ да ги наспори и множи! Пейнат ли петлите и започнат ли да ринат тъмнината — млъкват бухали и кукумявки, думата се дава на певците. Каже ли се „кукуригу“ — няма страшно: слънцето ще се покаже сто на сто, ден ще има, свят ще има, а няма по-хубаво от дните, няма — да ти кажа — нищо по-приятно от Света!

***
Гората беше тогава рунтава, гъста и дебела, гора-джендем!

***
В живота това ми е било най-криво, без да ми дойде на ума, че късметът ми в това криво се е скрил.

***
Ако си нямал петстотин лири, мога да ти кажа какво е да ги имаш. Друго стъпваш, инак се кашляш — дълго и дебело, а докато ти се кашляш, другите те слушат и мълчат. Кашлянето става дълго, крачката ти става дълга, та не ти се иска да ходиш, ами все да прекрачваш: и хората, и хайваните, и къщите, и баирчините биля. Такова нещо са петстотин лири… И главното е, че всяка парица отваря ищах за две. Имаш ли петстотин, искат ти се хилядо!

***
Жалят ни хората: каква беда, каква беля! Чувам ги да си приказват: „Остарял е, казват, Милю и кантарът му не лови. Затова се е ухилил. Господ да пази!“ Аз чаткам броениците и не давам пет пари, че ми е ясно: мътната вода рано или късно ще спре. Рано или късно пак ще дойде бистра!

А тя дойде не от един, а от три чучура цели.

***
Ха сега върви да ми кажеш кое е за лошо и кое — за добро! Аз това му и казвам на моя Ангелачка: „Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен, за да познаеш ти кое е за хубаво и кое — за лошо.“

***
Сърцето ми заигра, като ми донесе стара Пехливанка тоз хабер, и ми се дощя небето да е камбана (...) докато прогърми над гори и планини нейното, хубавото име!

***
Край махалата се зазори. Тогава видях Хатте за първи път отблизо: имаше бели зъби — равни, а устата, като че ги беше хранила и поила с къпини — чисти, пресни, не посмях да ги допра…

***
Мижу се врътна, взе камата, пусна ми я в джоба и ми каза:

— Орлиците, Хасанчо, се ловят с живо месо, не с мърша! Хайде — вика — махвай се оттука!

Отидох и се не върнах. Селих се, преселвах се, в Турция ходих и се връщах, жених се два-три пъти, ала тия думи на мижа Селима не забравих: „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“

Едно саатче бягане — животче връщане! И все не можеш да се върнеш, откъдето си тръгнал.

***
Всеки петък — такъв бе адетът в село — нашите колибари се събираха на „джумая“. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне — съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. (...) Немаше тогава кино-мино, мереха са кефовете на кафе: едно кафе — кеф! Две кафета — курназлък! Три кафета — агалък! Ала за три кафета требваше или да си имамин, или хаджия, или да си Метю.

***
Изгуби се Метю, а след него — малко по малко — и гората. Палиха я, грабиха я, секоха я, бичиха я, пасоха я, дъвчиха я дърво по дърво, парче по парче, докато най-сетне са прозъбиха тия, голите баири, дето ги видиш… Само най-горе в стръмното, под скалите, остана едно крайче незаклано и там в тъмни нощи може да се чуе оня глас: „Е-е-ей, хора-а-а, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне!“

Метю ли вика? Дух ли вика — не е работа на аго ти Хасана Мешов, ала вика-а! Тъмно ли е, тихо ли е, вика:

— Е-е-ей, хора, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне!

***
— Остави ги тези работи — вика ми жената. — Нека да говорим занапред!

— За какво?

— За каквото ти е интересно.

— Ами да приказваме тогава за машините! Какво ще стане с хората, като започнат машините да вършат работата им? Човекът в труда се е развил и е станал човек, а машината, която изработва той, го замества не само във физическия, но и в умствения труд. Ако не всички хора — болшинството… Какво ще правят хората без труд? Как ще се развиват те без него?

Ще стане ли човек по̀ човек?

***
На тоя въпрос сме се спрели сега засега с бабата. Аз дълго не мога да приказвам, затова си почиваме и започваме отново. Тя, хитрушата, знае ми нрава и затова ми се явява винаги в опозиция. И понеже аз си служа понякога с цитати от Луначарски и от Ленин, за да бъде и тя във форма — започна и тя справки да прави, в библиотеката ходи, чете „Работническо дело“, „Наука и техника“, слага очила над очила и се въоръжава с контрацитати, за да поддържа спора на висота. Само и само да ми отвлече вниманието от фамилиарните и личните ми дертове, да продължи дишането ми още с някой месец или година…

Милата ми баба! Ако още заслужава да се живее заради някого и нещо, то е, за да се възхищавам на нейната красота! Жалко, че тя е от старото поколение, а инак щеше да е чудесен аргумент за очовечаването на човека!

Благодарение на нейните грижи и на овчето кисело мляко, дето прави нашият съсед, кръвното ми налягане, изглежда, спадна. Пак се чува локомотивната свирка, само че не тъй силно, като да е пред вратата, а е гарирал, изглежда, зад баира и чака да си довършим спора с моята баба: как ще се развива човекът далече от природата?

***
Тогава разбрах, че в човека имало най-различни кривини, но една от тия кривини — кривина ли, правина ли да я кажа — има я комай у всички: да бъдат страшни, да сепнат другите с нещо, да ги подплашат! Благодарение на туй клиентелата ми се разви.

***
Сетни сили дето имах, криво-ляво ги събрах, възседнах я и се понесох върху тая бесна каца, на това отгоре и без гащи.

Гракнаха сто гърла: „Аферим!“ и „Ашколсун!“ и тогава чак видях, че по двата бряга на реката сума свят се е събрал. Едно ме тровеше, докато стисках с краката разигралата се каца: дали обръчите ще остискат? Дали няма да се скъсат баш когато е най-страшното? „Чумберчета мили, баюви — замолих се, — дръжте се, баювите, и ма спасявайте!… Дръжте се и ма спасявайте!“

***
— Ами недей тогава се блъска! — съветва ме той. — Твоите пътеки, както чувам, си ги правил все по най-непроходимите и стръмните места.

— В равното защо ми е пътека? В равното има си чалъм за ходене и без пътека. Пътеката е ценна — казвам — горе в балкана, в стръмното!

— А кой върви по тия стръмнини?

Пита ме, значи, той, отговарям му аз и като разбирам, че сърбежа му и на него са пътеките, започвам надълго и нашироко да разправям, че за всяка пътека си има хора. Едни по любов, други — за дренки… ходят.

***
— Разправи ми — казва началникът — какви пътеки има? Криви, прави? Хубави, лоши? — Интересува се човекът.

— Не сте прав, казвам, другарю началник, лоши пътеки — казвам — няма! Пътче ли е, то води за някъде, значи не е лошо. А кое къде води, то е пък друго.

***
— Значи, главното за тебе — казва началникът — е хубостта, ако те правилно разбирам?

— Точно — казвам — е така, другарю началник! Хубост ако няма — тоя свят за какво ти е!

*** (hide spoiler)] ...more

flag 1 like · Like · see review

Apr 02, 2011 Диляна Георгиева rated it really liked it

Shelves: класика

Само Родопите могат да родят писател като Хайтов.
Спомням си как ги четях вечер в леглото, когато гостувах на сестра си, и само отлагах заспиването. Как ревах за Дервишовото семе в осми клас. Сещам се за коча, който се оказа достоен учител по любов на всеки мъж. И кой е дивакът тогава? Диви в необузданата жестокост в едни други време по едни съвсем реални места. И в едно планинско поле сякаш още можеш да чуеш ехото на тези разкази...

flag 2 likes · Like · see review

Aug 12, 2020 Willothewisp9 . rated it it was amazing

(...) ала тия работи не стават тъй: едно е да ти се иска, друго е — да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.

flag 1 like · Like · see review

Jun 21, 2010 Wayv rated it really liked it

Най-доброто четиво за периоди на селско "заточение" - хем има кого да питаш за непознатите думи.
Епични историйки има - и красиви, и свирепи - и всички разказани тъй, че да им повярваш, да им се надивиш..
Трябва да се махне от списъка със задължителни четива и да се чете по желание, с хъс и най-важно - надалеч от цивилизацията, за предпочитане на непознато място нейде на юг от Балкана. ...more

flag 1 like · Like · see review

Feb 11, 2012 Hristina Ivanova rated it it was amazing

Един от любимите ми сборници с разкази в детството.Препрочитала съм го много пъти и помня,че ми харесваше страшно много.

flag 1 like · Like · see review

Aug 30, 2017 Daniel Dimitrov rated it it was amazing

Много ми е трудно да напиша коментар към тази книга, първата на Хайтов, с която се срещам. Най-вече защото е толкова добра, героите са изкусно описани с доброто и с лошото си, говорът е уникален родопски напев, сюжетите са достатъчно напрегнати, за да те приковат към страниците (предполагам една от причините толкова негови произведения да са бъдат филмирани). А личността на самият автор изглежда напълно контрастира с героите, които изгражда. На мен поне ми е много трудно да отделя творбата от ав ...more

flag Like · see review

Oct 19, 2018 Raya Dimitrova rated it it was amazing

Shelves: favorites

Невероятен! Всеки един разказ толкова силен! Как е възможно?
Наистина всеки разказ успя да ме докосне и да ме развълнува, а някои дори и да ме разтърсят. Всяка следваща история успешмно ми напомни за красотата на живота и в неволите, за неведомите пътища на сърцето и вътрешните сили, които ни движат и на които дължим званието си "човек".

Мъжки времена. Отминаващи времена към днешна (доста феминистично настроена) дата (особено в Швеция поне, де :D). Което ги прави още по-пленителни и впечатляващи с ...more

flag Like · see review

Nov 04, 2016 Snejina rated it it was amazing · review of another edition

Има един особен вид книги, дето докато ги четеш и дотолкова силно ти въздействат, сякаш си вътре, сякаш живееш в онова време, и всичко ти е познато и мило...без да си го преживявал... За пореден път си препрочитам "Диви разкази", и забелязвам, че с изминатите години това усещане никак не избледнява, ами даже напротив... "Мъжки времена", "Козият рог", " Дервишово семе ", прекрасните филми направени по тях... днес прибавям още един любим разказ и това е "Мерак", за коча, който е достоен учител по ...more

flag Like · see review

Jul 04, 2018 Dimitar Dimitrov rated it it was amazing · review of another edition

Shelves: favorites

Налегнаха ме мисли по изгубеното минало... Когато чета разкази за миналото от чужди автори, е увлекателно и интересно, но все пак остава някак абстрактно, докато разказите на Хайтов сякаш могат да се помиришат, вкусят и преживеят, сякаш напомнят за времето прекарано с баба и дядо на село, за спомените по отминалото детство, дават светлина за това какво е било детството преди нашето и преди това на нашите родители...

flag Like · see review

Apr 23, 2020 Katerina rated it it was amazing

Определено е една от книгите, които препрочитам и ще препрочитам. Защото е на лавицата ми "непреходни". В такава дълбочина влиза Хайтов, докато описва героите си, че те кара да ги приемеш много близо, присърце.
Препрочитането на книгата съвпадна с гледането на моноспектакъла на Мариус Куркиснки "Черното пиле". Много силно се получи, някак доста инстинско и тъжно. Препоръчвам с две ръце и двете.
...more

flag Like · see review

Jan 22, 2019 Isidora rated it it was ok

I don't know if this is the exact book I read. I read 'Raskazi' by Nikolai Haitov in Macedonian, but I could not find that book here. Nonetheless, I had to read this book for school and not only did I not like it, I barely managed to get through it. Most of the stories were boring af. There was only one that I liked and that was all. ...more

flag Like · see review

Oct 23, 2018 Невсе Николаева Люманкова rated it it was amazing

6. "Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски..." - из "Диви разкази"
7. "В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!" - из "Мъжки времена" ...more

flag Like · see review

Oct 25, 2020 Atanas Ganchev rated it it was amazing

Не знам дали ми е номер 1, но със сигурност ми е в личният топ 5 на книги за всички времена. Хайтов може и да има премного недостатъци, но Диви Разкази е от най-майсторските неща в литературата изобщо!

flag Like · see review

Aug 02, 2018 Kristina Ruseva rated it it was amazing

Чудни разкази! Всеки един от тях си е малка вселена. В същото време са и толкова актуални. Разкази за душата...наситени и емоционални.

flag Like · see review

Jul 31, 2020 Katrina Koleva rated it it was amazing

Excellent book! You must read it!

flag Like · see review

Aug 08, 2019 Калоян Захариев rated it liked it

Интересни разкази...

flag Like · see review

May 21, 2020 Niki rated it it was amazing

В такова време ти се ще да и имаш две сърца -едно за чест друго за мерак, а то опустялото разсечи го разкъсай го пак едно.
Любима книга

flag Like · see review

Mar 07, 2017 Georgi Kumanov rated it really liked it

Шедьовър на българската литература от 20-ти век! Поуките и засегнатите проблеми във всеки един разказ от сборника са така болезнено актуални и днес, че сякаш Хайтов ги е писал вчера, онзи ден. В същия момент с всяка история ни прехвърля в едно отминало време. Време, което е било може би по-добро, когато привичките и нравите на хората са били различни. С "Диви разкази" Хайтов ни открехва вратата към миналото ни, към началото, към предците ни.
Наскоро установих, че този сборник е един от най-любими ...more

flag Like · see review

Feb 25, 2017 Veselina Stefanova rated it really liked it

Като цяло ми хареса сборникът с разкази, но много турцизми. Ясно ми е, че се търси автентичност, но поне редакторите да се бяха постарали да обяснят някои думички. На моменти даже не разбирах какво се случва в разказа заради тези турски думи.

flag Like · see review

Apr 25, 2016 Mitko rated it it was amazing

Незнам, дали така наречените съвременни българи, забравили или отричащи, че изобщо съществува, родното село могат да раберат автори като Хайтов, Йовков, Елин Пелин! В много от разказите на Хайтов, намирам отзвуци от гласа на дядо ми, който ми разказваше за неговия дядо! За мен те са жива връзка с един прекрасен свят, незамърсен от днешните идеали: пари и власт. Помага ми да си спомня, че нашите дядовци, макар материално по бедни от нас, са намирали идеали и ценности, за които да се борят, незави ...more

flag Like · see review

May 14, 2011 Billie rated it it was ok

Shelves: short-stories, read-for-school

Не мога да кажа че съм очарована, въпреки че разказите са доста интересни. Не отричам майсторството на Хайтов, и все пак не съм сигурна дали бих препоръчала книгата. Да, има няколко незабравими разказа и предполагам, че след време бих се върнала да ги препрочета, но сега просто не са това, което търся в книга.

flag Like · see review

Mar 16, 2016 Hristian Trendafilov rated it it was amazing

Разкази, в които всеки може да намери себе си поне веднъж, няколко пъти през различни етапи от живота си. Моста и връзката с "българското", "дивото".

Любим цитат: "Орлиците, Хасанчо, се ловят с живо месо, не с мърша!" ...more

flag Like · see review

Dec 07, 2014 Plamena Nalbantova rated it it was amazing

A collection of amazing short stories inspired by the way Bulgarians think and act. Tales of Love, Betrayal, Friendship, Corruption...All them are perfectly valid for today. Incredible !!! A must read !

flag Like · see review

Oct 17, 2014 Бистра Величкова added it

Една от най-любимите ми книги! Изключително естесвени монологични разкази, чрез които напълно влизаш в героя и чувстваш и виждаш света през неговите очи и чрез неговия изказ! "Диви разкази" е страшно увлекателен, хумористичен и на моменти тъжен сборник с разкази! ...more

flag Like · see review

Nov 12, 2012 Vladimir rated it really liked it

Shelves: i-own, 2013

Мъдри мисли. За дивото. Около нас и вътре в нас, актуално и днес

flag Like · see review

Oct 07, 2014 Николай Митев rated it it was amazing

Великолепна книга. Препоръчвам я горещо и бих Ви я подарил, ако ме поканите на рожден ден :-)

flag Like · see review

Apr 15, 2011 Николай rated it it was amazing · review of another edition

Shelves: classics, more-than-once

Преглед: http://tinyurl.com/3busa3x ...more

flag Like · see review

« previous 1 2 3 4 5 6 7 8 9 … next »

new topic
Discuss This Book

There are no discussion topics on this book yet. Be the first to start one »

Recommend It | Stats | Recent Status Updates

Readers also enjoyed

See similar books…

About Nikolai Haitov

Nikolai Haitov

8 followers

Nikolai Haitov (Bulgarian: Николай Хайтов) was a Bulgarian fiction writer, playwright, patriot and publicist known for his publications and research regarding the life of Bulgarian revolutioner Vasil Levski.

His book Wild Tales was widely translated.

Find out more on Wikipedia. ...more

Books by Nikolai Haitov

More…

News & Interviews

Melissa Albert Recommends YA Tales Where the Real World Gets Real Magical

Melissa Albert burst onto the YA scene (and catapulted into readers' hearts) with her 2018 debut The Hazel Wood. This darkly fantastical...

Trivia About Диви разкази

No trivia or quizzes yet. Add some now »

Quotes from Диви разкази

“Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде.” — 16 likes

“Много жени съм влачил, ама тая, агов, се окачи на сърцето ми, ербап жена, където и да я побараш — жена и артисва!
… Още я помня и съжалявам. Ама нали ти казах: едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.” — 14 likes

More quotes…

See a Problem?

Preview — Диви разкази by Nikolai Haitov

Диви разкази

Get A Copy

Friend Reviews

Reader Q&A

Lists with This Book

Community Reviews

new topic
Discuss This Book

Readers also enjoyed

Genres

About Nikolai Haitov

Books by Nikolai Haitov

News & Interviews

Trivia About Диви разкази

Quotes from Диви разкази

See a Problem?

Preview — Диви разкази by Nikolai Haitov

Диви разкази

Get A Copy

Friend Reviews

Reader Q&A

Lists with This Book

Community Reviews

new topicDiscuss This Book

Readers also enjoyed

Genres

About Nikolai Haitov

Books by Nikolai Haitov

News & Interviews

Trivia About Диви разкази

Quotes from Диви разкази

new topic
Discuss This Book