Хейко

“„Имаше голяма нужда от чудеса. Само че клиентите ми не държаха да върша чудеса, напротив, те разчитаха на туберколозите си, за да преминат от състоянието на абсолютна мизерия, в което се задъхваха от край време, в състоянието на относителна мизерия, до което би ги докарала микроскопичната държавна пенсия. Мъкнеха храчките си с , общо взето, положителни проби от преглед на преглед още от войната. Слабееха - храна малко, повръщане обилно, вино чудовищно много и работа все пак, през три дни, за да бъда точен.
Надеждата за пенсия ги владееше телом и духом. Щеше да дойде някой ден пенсията, като помилване, стига да устискат още малко, преди да пукнат окончателно. Никой не знае какво точно значи да оживяваш и да чакаш нещо, ако не е наблюдавал как чакат и оживяват бедните с надежда за пенсия.”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

“Ако хората са толкова зли, то е може би само защото страдат, а трябва дълго време да мине между момента, когато са престанали да страдат, и момента, в който стават малко по-добри.”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

“За Приспадъчната компания на Малко Того работеха заедно с мен, както вече казах, в хангарите и плантациите много негри и жалки бели от моя тип. Туземците функционират само с бой - пазят си достойнството, докато белите, усъвършенствани от народното просвещение, правят всичко доброволно....
Колкото до негрите, човек бързо свиква с тях, с жизнерадостната им мудност, с твърде проточените им жестове, с преливащите кореми на жените им. Негърството вони на мизерия, на безкрайна суета, на гнусно примирение - в общи линии като нашите бедни, но с още повече деца и с по-малко мръсно бельо и червено вино наоколо”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

“Навън, около камбанарията кипеше черно подпухнало небе, мокрите къщи се бяха огънали и смалили. Над тях с мъка се палеха звездите, вятърът се стелеше ниско.
В антрето на къщата си Гапа чу монотонно мърморене, чужд пресипнал глас. На печката седеше, подвила под себе си крака, просякиня, влязла да пренощува. Алените нишки на лампите оплитаха ъгъла. В ошетаната къща беше просната тишина. От стените в преградките лъхаше на ферментирали ябълки.”
― Isaac Babel