Хейко

Add friend

Хейко’s Bookshelves

to-read‎ (17)
currently-reading‎ (1)

read‎ (50)
did-not-finish‎ (0)

favorites‎ (0)

Stats | More…

Хейко is Currently Reading

Хейко is currently reading

Middlemarch

by George Eliot

bookshelves: currently-reading

Rate this book

Clear rating

1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

progress:

(page 100 of 912)
— Apr 16, 2013 09:39PM

Apr 16, 2013 09:40PM

“Оранжевото слънце се търкаля по небето като отсечена глава, нежна светлина припламва в клисурите на облаците, щандартите на залеза се веят над нашите глави. Мирис на вчерашна кръв и убити коне капе във вечерната прохлада.”
― Isaac Babel, Red Cavalry

4 likes

“За Приспадъчната компания на Малко Того работеха заедно с мен, както вече казах, в хангарите и плантациите много негри и жалки бели от моя тип. Туземците функционират само с бой - пазят си достойнството, докато белите, усъвършенствани от народното просвещение, правят всичко доброволно....
Колкото до негрите, човек бързо свиква с тях, с жизнерадостната им мудност, с твърде проточените им жестове, с преливащите кореми на жените им. Негърството вони на мизерия, на безкрайна суета, на гнусно примирение - в общи линии като нашите бедни, но с още повече деца и с по-малко мръсно бельо и червено вино наоколо”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

1 likes

“„Малко същества са способни, като минат двайсет години, на поне мъничко от тази лесна обич, обичта на животните. Светът не е това, за което сме го смятали, там е работата! Е, и си променяме мутрата! И то как! След като сме сбъркали! За нула време се превръщаме в пълноцинни говеда! Ето това ни се изписва на лицето, като минем двайсет години! Грешката! Лицето ни е само една грешка!”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

2 likes

“Ако хората са толкова зли, то е може би само защото страдат, а трябва дълго време да мине между момента, когато са престанали да страдат, и момента, в който стават малко по-добри.”
― Луи-Фердинанд Селин "Пътешествие до края на нощта"

7 likes

“Излязохме на улицата. Старецът спря, почука силно с бастун по паважа и впери поглед в мен.
- Какво ти липсва?...Младостта не е беда, с годините ще мине...Липсва ти усет за природата.
Той ми посочи с бастун дърво с червеникав ствол и ниска корона.
- Какво е това дърво?
Аз не знаех.
- Какво расте на този храст?
И това не знаех. Вървяхме с него през градинката на Александровския булевард. Старецът сочеше с бастуна всички дървета, хващаше ме за рамото, когато прелиташе птица, и ме караше да слушам отделните гласове.
- Каква птица пее?
Не можех нищо да кажа. Имената на дървета и птици, деленето им на родове, накъде летят птиците, от коя страна изгрява слънцето, кога росата е по-обилна - всичко това ми беше неизвестно.
- И ти се осмеляваш да пишеш?...Човек, който не живее сред природата, както живее в нея камъкът или животното, няма да напише през целия си живот и два свестни реда....Твоите пейзажи приличат на описания на декори. За какво, по дяволите, са мислили четиринайсет години твоите родители?...”
― Isaac Babel

5 likes

More of Хейко’s quotes…