“„на мен обаче повече ми харесват небесата на мохамеданите, на всяко небе по една красавица, така че мохамеданите има на какво да се радват, докато католикът направо да се побърка, щото като пристигне на своето небе, к`во има да види, все едно че гледа срещу слънцето”
―
―
“„Имаше голяма нужда от чудеса. Само че клиентите ми не държаха да върша чудеса, напротив, те разчитаха на туберколозите си, за да преминат от състоянието на абсолютна мизерия, в което се задъхваха от край време, в състоянието на относителна мизерия, до което би ги докарала микроскопичната държавна пенсия. Мъкнеха храчките си с , общо взето, положителни проби от преглед на преглед още от войната. Слабееха - храна малко, повръщане обилно, вино чудовищно много и работа все пак, през три дни, за да бъда точен.
Надеждата за пенсия ги владееше телом и духом. Щеше да дойде някой ден пенсията, като помилване, стига да устискат още малко, преди да пукнат окончателно. Никой не знае какво точно значи да оживяваш и да чакаш нещо, ако не е наблюдавал как чакат и оживяват бедните с надежда за пенсия.”
―
Надеждата за пенсия ги владееше телом и духом. Щеше да дойде някой ден пенсията, като помилване, стига да устискат още малко, преди да пукнат окончателно. Никой не знае какво точно значи да оживяваш и да чакаш нещо, ако не е наблюдавал как чакат и оживяват бедните с надежда за пенсия.”
―
“Излязохме на улицата. Старецът спря, почука силно с бастун по паважа и впери поглед в мен.
- Какво ти липсва?...Младостта не е беда, с годините ще мине...Липсва ти усет за природата.
Той ми посочи с бастун дърво с червеникав ствол и ниска корона.
- Какво е това дърво?
Аз не знаех.
- Какво расте на този храст?
И това не знаех. Вървяхме с него през градинката на Александровския булевард. Старецът сочеше с бастуна всички дървета, хващаше ме за рамото, когато прелиташе птица, и ме караше да слушам отделните гласове.
- Каква птица пее?
Не можех нищо да кажа. Имената на дървета и птици, деленето им на родове, накъде летят птиците, от коя страна изгрява слънцето, кога росата е по-обилна - всичко това ми беше неизвестно.
- И ти се осмеляваш да пишеш?...Човек, който не живее сред природата, както живее в нея камъкът или животното, няма да напише през целия си живот и два свестни реда....Твоите пейзажи приличат на описания на декори. За какво, по дяволите, са мислили четиринайсет години твоите родители?...”
―
- Какво ти липсва?...Младостта не е беда, с годините ще мине...Липсва ти усет за природата.
Той ми посочи с бастун дърво с червеникав ствол и ниска корона.
- Какво е това дърво?
Аз не знаех.
- Какво расте на този храст?
И това не знаех. Вървяхме с него през градинката на Александровския булевард. Старецът сочеше с бастуна всички дървета, хващаше ме за рамото, когато прелиташе птица, и ме караше да слушам отделните гласове.
- Каква птица пее?
Не можех нищо да кажа. Имената на дървета и птици, деленето им на родове, накъде летят птиците, от коя страна изгрява слънцето, кога росата е по-обилна - всичко това ми беше неизвестно.
- И ти се осмеляваш да пишеш?...Човек, който не живее сред природата, както живее в нея камъкът или животното, няма да напише през целия си живот и два свестни реда....Твоите пейзажи приличат на описания на декори. За какво, по дяволите, са мислили четиринайсет години твоите родители?...”
―
“„и Сократ и Христос не са написали нито ред, а ето виждате, и до днес учението им се ползва, докато други, колкото повече книги издават, толкоз повече са неизвестни, това е заговор на историята”
―
―
“Навън, около камбанарията кипеше черно подпухнало небе, мокрите къщи се бяха огънали и смалили. Над тях с мъка се палеха звездите, вятърът се стелеше ниско.
В антрето на къщата си Гапа чу монотонно мърморене, чужд пресипнал глас. На печката седеше, подвила под себе си крака, просякиня, влязла да пренощува. Алените нишки на лампите оплитаха ъгъла. В ошетаната къща беше просната тишина. От стените в преградките лъхаше на ферментирали ябълки.”
―
В антрето на къщата си Гапа чу монотонно мърморене, чужд пресипнал глас. На печката седеше, подвила под себе си крака, просякиня, влязла да пренощува. Алените нишки на лампите оплитаха ъгъла. В ошетаната къща беше просната тишина. От стените в преградките лъхаше на ферментирали ябълки.”
―
Bulgaria reads
— 5533 members
— last activity 19 hours, 6 min ago
Група за дискутиране на книги на български език.
Хейко’s 2025 Year in Books
Take a look at Хейко’s Year in Books, including some fun facts about their reading.
More friends…
Favorite Genres
Polls voted on by Хейко
Lists liked by Хейко






















