Теодор Димокенчев > Теодор's Quotes

Showing 1-22 of 22
sort by

  • #1
    Erich Maria Remarque
    “Научиш ли например някое куче да яде картофи и му дадеш след това парче месо, то пак ще се нахвърли на месото, защото това му е в природата. Същото е и с човека: дай му мъничко власт и той веднага се нахвърля на нея. То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.”
    Erich Maria Remarque, All Quiet on the Western Front

  • #2
    Erich Maria Remarque
    “Опитвам се да го утеша. Ала той гледа встрани. Думите ми не го убеждават, но поне на мен ми олеква. Но нали така е винаги, когато утешаваш.”
    Erich Maria Remarque, The Road Back

  • #3
    Димитър Талев
    “Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”
    Димитър Талев, Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 г.

  • #4
    Erich Maria Remarque
    “Алберт го изразява:
    - Войната ни поквари за всичко.
    И е прав. Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегъци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната падна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната.”
    Erich Maria Remarque, All Quiet on the Western Front

  • #5
    Erich Maria Remarque
    “Къде са изчезнали изобилието, трепетът, светлината, блясъкът, неизразимото? Нима споменът ми е бил по-жив от действителността? Дали той не се е превърнал в действителност, а тя се е отдръпвала и спаружвала, докато от нея не е останало нищо друго освен гол скелет, на който някога са се развявали пъстроцветни знамена? Нима споменът се е откъснал от действителността и сега витае над нея като печален облак?”
    Erich Maria Remarque, The Road Back

  • #6
    Erich Maria Remarque
    “Твърде често нещо ни е убягвало, а на мнозина - самият живот.”
    Erich Maria Remarque, The Road Back

  • #7
    Erich Maria Remarque
    “Не зная за какво разговаряме, ала то е без значение, важното е, че вървим един до друг и че отново се появява тази нежна, недоловима музика, тези водопади от предчувствие и копнежи, отвъд които копринена блести зеленината на ливадите, шумоли сребристата песен на тополите и дрезгавее мекият хоризонт на юношеството.
    Колко време сме вървели? Не зная. Затичвам се обратно сам, Аделе си е тръгнала, но като голямо пъстроцветно знаме в мен плющи радост, надежда и благодат, моята малка детска стая, зелените кули и необятната шир.”
    Erich Maria Remarque, The Road Back

  • #8
    Erich Maria Remarque
    “И внезапно ме обзема неизразимата печал на отлитащото време - то тече ли, тече и променя всичко, а когато се върнеш, не заварваш нищо от предишното. Ех, сбогуването е тежко, ала завръщането понякога е още по-тежко.”
    Erich Maria Remarque, The Road Back

  • #9
    Erich Maria Remarque
    “Дали и сега тя не е съвършено различен човек, дали не води някакъв свой живот, в който никога не ще проникна? Дали няма да си остане такава, дори да пламна с всички пожари на любовта? Ах, любовта... Факел, който пада в бездна и едва тогава показва колко дълбока е тя.”
    Erich Maria Remarque, The Road Back

  • #10
    Oscar Wilde
    “Be yourself; everyone else is already taken.”
    Oscar Wilde

  • #11
    Oscar Wilde
    “Always forgive your enemies; nothing annoys them so much.”
    Oscar Wilde

  • #12
    Oscar Wilde
    “Life is far too important a thing ever to talk seriously about.”
    Oscar Wilde, Lady Windermere's Fan

  • #13
    Nikolai Gogol
    “Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове.”
    Nikolai Vasilievich Gogol, Dead Souls

  • #14
    William Shakespeare
    “Такава е на любовта мощта,
    че възвишава низките неща.
    Сега да си представя ясно мога
    защо й ваят и рисуват бога
    с превръзка на очите и с криле —
    припряна слепота! От туй по-зле!
    И го представят все дете, защото
    не различава злото от доброто
    и в своите игри сред шум и вик
    кълне се и отмята всеки миг!”
    William Shakespeare, A Midsummer Night’s Dream

  • #15
    Winston S. Churchill
    “Men occasionally stumble over the truth, but most of them pick themselves up and hurry off as if nothing had happened.”
    Winston S. Churchill

  • #16
    Immanuel Kant
    “He who is cruel to animals becomes hard also in his dealings with men. We can judge the heart of a man by his treatment of animals.”
    Emmanuel Kant

  • #17
    Joseph A. Schumpeter
    “History is a record of "effects" the vast majority of which nobody intended to produce.”
    Joseph Schumpeter

  • #18
    Joseph A. Schumpeter
    “Geniuses and prophets do not usually excel in professional learning, and their originality, if any, is often due precisely to the fact that they do not.”
    Joseph Aloïs Schumpeter, Capitalism, Socialism and Democracy

  • #19
    Joseph A. Schumpeter
    “The first thing a man will do for his ideal is lie”
    Joseph Schumpeter

  • #20
    “Където има служене, има някой, на когото служат. Човекът, който ти говори за саможертва, говори за роби и господари. И възнамерява да бъде господар. Но ако чуеш някой да ти казва, че трябва да си щастлив, че щастието е твое естествено право и дълг номер едно към самия теб, този човек не се стреми към душата ти. Този човек няма какво да спечели от теб. И щом ви приближи, вие ще закрещите с празните си глави, ще нададете вой, че той е егоистично чудовище.”
    Айн Ранд "Изворът"

  • #21
    “Съчувствието е прекрасно нещо. Човек изпитва съчувствие, като види смачкана гъсеница. Извисяващо преживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си - все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съчувствие. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света трябва да има страдание, иначе как можем да сме добродетелни и да изпитваме съчувствие?... О, то има своя противоположност - но тя е толкова трудна и завладяваща... Възхищението, г-жо Джоунс, възхищението. Но то изисква много повече от отпускане на колан... Затова казвам, че всеки, когото не сме в състояние да съжалим, е покварен. Като Хауърд Роук.”
    Айн Ранд "Изворът"

  • #22
    George Orwell
    “It was always the women, and above all the young ones, who were the most bigoted adherents of the Party, the swallowers of slogans, the amateur spies and nosers-out of unorthodoxy.”
    George Orwell, 1984



Rss