Теодор Димокенчев
Goodreads Author
Member Since
August 2011
URL
https://www.goodreads.com/dimokenchev
Теодор’s Recent Updates
|
Теодор Димокенчев
rated a book it was amazing
|
|
|
Теодор Димокенчев
is currently reading
|
|
|
Теодор Димокенчев
wants to read
|
|
|
Теодор Димокенчев
is now following
|
|
|
Теодор Димокенчев
rated a book it was amazing
|
|
|
Теодор Димокенчев
rated a book it was amazing
|
|
|
Теодор Димокенчев
wants to read
|
|
|
Теодор Димокенчев
and
10 other people
liked
Петър Стойков's review
of
The Culture of Critique: An Evolutionary Analysis of Jewish Involvement in Twentieth-Century Intellectual and Political Movements:
"Тази книга е възможно отново ще я изтрият, както подобава на отдаден на прогресивната анти-расистка кауза и доминиран от жени сайт като Goodreads. Така изтриха много книги, които няма какво да се лъжем, са си расистки, като The Turner Diaries, както "
Read more of this review »
|
|
|
Теодор Димокенчев
wants to read
|
|
|
Теодор Димокенчев
is currently reading
|
|
“Научиш ли например някое куче да яде картофи и му дадеш след това парче месо, то пак ще се нахвърли на месото, защото това му е в природата. Същото е и с човека: дай му мъничко власт и той веднага се нахвърля на нея. То си идва от само себе си, защото човекът е преди всичко звяр и само отгоре, като филия с мас, е намазан с малко човещина.”
― All Quiet on the Western Front
― All Quiet on the Western Front
“Опитвам се да го утеша. Ала той гледа встрани. Думите ми не го убеждават, но поне на мен ми олеква. Но нали така е винаги, когато утешаваш.”
― The Road Back
― The Road Back
“Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”
― Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 г.
― Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 г.
“Алберт го изразява:
- Войната ни поквари за всичко.
И е прав. Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегъци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната падна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната.”
― All Quiet on the Western Front
- Войната ни поквари за всичко.
И е прав. Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегъци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната падна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната.”
― All Quiet on the Western Front
“Къде са изчезнали изобилието, трепетът, светлината, блясъкът, неизразимото? Нима споменът ми е бил по-жив от действителността? Дали той не се е превърнал в действителност, а тя се е отдръпвала и спаружвала, докато от нея не е останало нищо друго освен гол скелет, на който някога са се развявали пъстроцветни знамена? Нима споменът се е откъснал от действителността и сега витае над нея като печален облак?”
― The Road Back
― The Road Back





























