Amellie > Amellie's Quotes

“Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.”
― Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Meanwhile with the help of an anecdote I fell in love. Words caravaggio. They have a power.”
― Michael Ondaatje, The English Patient

“That is the way it is with a wound. The wound begins to close in on itself, to protect what is hurting so much. And once it is closed, you no longer see what is underneath, what started the pain.”
― Amy Tan, The Joy Luck Club

“It's never the right time to have kids, but it's always the right time for screwing. God's not a dumb shit. He knows how it works.”
― Justin Halpern, Sh*t My Dad Says

“Софийската мъгла е особена - не те скрива, не те приютява, а просто те разтапя и от теб не остава и следа." ("Първият битник ")”
― Валентин Пламенов

“Тогава получих втория си урок от него - в България, на световно ниво, стават две неща: кисело мляко и предатели!" ("Първият битник")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Писател" е може би единствената професия, в която нищо не се постига с ум, упоритост или труд. Липсва ли ти талант, само си губиш времето и ставаш досаден на околните. Изобщо - разликата между писател и кръгъл глупак е твърде деликатна." ("Съботни милионери")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“От породистото софийско копеле можеш да очакваш всякакви номера, освен един - да те предаде." ("Бубата")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“- Не ги съжалявай! Те бяха пичове. Само путьовците живеят дълго! Старостта не е награда!" ("Брунхилда")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Човек никога не знае кога да се радва и кога да скърби. Колко да се радва и колко да скърби. За да обичаш се иска особен талант, който няма нищо общо с останалото.
Абсолютно нищо общо...
Нищичко..."
("Брунхилда")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Всяка трагедия е истинска, ако не я повтаряш като папагал. В противен случай става на пародия и подов за вицове. И после - никоя трагедия не заслужава да я интерпретират простаци."
( "Стриптийзът на еврейката")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Вече знам, че на тоя свят много по-важно е да чакаш, отколкото да получаваш, много по-важно е да мечтаеш, отколкото да притежаваш, много по-важно е да молиш, отколкото да заповядваш...
Само че, вече ми е късно.
За всичко.
Изглежда, че за да живееш, се иска особен талант, който няма нищо общо с останалото...
Нищичко..."
("Нейните годеници")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Жените, заради които зарязваш произход и чест, винаги ти слагат рога с първия по-чепат въздухар."
("Любовниците на Анета")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Уличниците са като наркотиците - отърване няма!"
("Любовниците на Анета")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Ценностната система на нас, софийските копелета, открай време беше много особена и доста сбъркана за България. Признавахме за лидери не политици, богаташи или престъпници, което в края на краищата се оказа едно и също, а само мъже с биография и лаф."
("Мариите как обичат")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Там, където всеки е заменим, чат-пат става кисело мляко, но никога - държава!"
("Новите мебели")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“Това, което прощаваш на обикновения човек, никога не можеш да простиш на гения, защото си готов да умреш за него."
("Мадам Лафон")”
― Валентин Пламенов, Разкази на едно софийско копеле

“I'll love you forever,
I'll like you for always,
As long as I'm living,
my baby you'll be.”
― Robert N. Munsch, Love You Forever

“One likes to think there's something in it, that old platitude amor vincit omnia. But if I've learned one thing in my short sad life, it is that that particular platitude is a lie. Love doesn't conquer everything. And whoever thinks it does is a fool.”
― Donna Tartt, The Secret History

“Beauty is terror. Whatever we call beautiful, we quiver before it.”
― Donna Tartt, The Secret History

“Does such a thing as 'the fatal flaw,' that showy dark crack running down the middle of a life, exist outside literature? I used to think it didn't. Now I think it does. And I think that mine is this: a morbid longing for the picturesque at all costs.”
― Donna Tartt, The Secret History

“Историята не се пише, за да се учат хората от твоите грешки. Историята се пише, за да те помнят. А аз отказвам да помня.”
― Мирослав Пенков, Stork Mountain

“Знаете ли какво значи неволно? За психоаналитиците то е плод на подмолните деяния на скритото несъзнателно. Каква безсмислена теория! Неволното е най-яркият белег на силата на осъзнатата ни воля, която използва всичките си хитрости, за да постигне целите си, когато емоцията й се противопоставя.”
― Мюриел Барбери

“Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами в пустинята, ще полудеем.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Аз мисля, че граматиката е един от пътищата към красотата. Когато говорим, четем или пишем, винаги знаем кога сме казали красива фраза или кога четем красива фраза. Способни сме да различим красивия израз или красивия стил. Но когато се занимаваме с граматика, имаме достъп до друго измерение на красотата на езика. Граматиката ни помага да го разчупим, да видим как е направен, да го видим гол, така да се каже. И точно това е прекрасно — казваме си: „Колко хубаво е направен, колко е готин! Колко е устойчив, остроумен, богат, нюансиран“. Лично аз само като си помисля колко вида думи има и че трябва да ги познавам, за да разбера употребата им и възможните им комбинации, направо се прехласвам. Смятам, че няма нищо по-красиво например от това, че в езика има съществителни и глаголи. Знаете ли това, и вече се стигнали до сърцевината на всеки изказ. Великолепно е, нали? Съществителни, глаголи…”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Според мен само психоанализата може да съперничи на християнството по любовта към трайните страдания.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Литературата например има прагматична функция. Като всяка форма на изкуството нейната мисия е да направи поносимо изпълняването на нашите жизнени задължения. За едно същество като човека, изграждащо съдбата си чрез рефлексия и рефлективност, познанието, което те му предлагат, има непоносимия характер на чистата прозорливост. Ние знаем, че сме животни, надарени с оръдие за оцеляване, а не богове, създаващи света със собствената си мисъл. Нужно е нещо, което да направи тази мъдрост приемлива, нещо, което да ни спаси от печалната и вечна треска на биологичната ни съдба.

Ето защо ние измисляме изкуството, друг похват на животното у нас, необходим за оцеляването на вида ни.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Втрещяващо е, опива като долнокачествено вино и най-вече разкрива функционирането на Университета: ако искаш да направиш кариера, вземи някакъв неизучен, маргинален и екзотичен текст (Сума на логиката на Уилям Окам), изопачи буквалното му значение, като потърсиш в него някакво намерение, което самият автор не е забелязал (защото е всеизвестно, че в областта на концептите несъзнателното е много по-могъщо от всички съзнателни намерения), деформирай го така, че да заприлича на някаква оригинална теза (абсолютното могъщество на Бога обосновава логическия анализ, чиито философски цели са пренебрегнати), и пътьом изгаряй всичките си икони (атеизма, вярата в рациото срещу рациото на вярата, любовта към мъдростта и други нещица, скъпи на социалистите), посвети една година от живота си на тази жалка недостойна игра за сметка на обществото, което събуждаш в седем часа, и изпрати куриер на научния си ръководител.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Каква е тази война, която водим при очевидността на поражението? Всяка сутрин, настръхнали от бъдещите битки, ние повтаряме страха от всекидневието — този безкраен коридор, който в последния ни час се превръща в съдба само защото толкова дълго сме вървели по него. Да, ангел мой, такова е всекидневието: намусено, празно и изпълнено със страдания. Пътеките на ада не са му чужди; един ден стигаме до тях, защото твърде дълго сме останали в него. От коридора до пътеките — пропадаме плавно и без изненада. Всеки ден се връщаме към тъгата на коридора и стъпка по стъпка извървяваме пътя на мрачното си проклятие.

Дали е видял пътеките? Как ли се раждаме отново след падението? Какви са новите зеници на овъглените очи? Кога започва войната и кога спира битката?

И тогава една камелия.”
― Мюриел Барбери, The Elegance of the Hedgehog

“Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.

Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата